Историята на град Балчик започва далеч назад в хилядолетията преди Христа. Градът е разположен на един от най-красивите заливи по черноморското крайбрежие. През V век пр.н.е. тук е основана гръцката колония на Милет, която кръстили Круной (извор), поради множеството извори на запад от града. По-късно получава името Дионисополис, тъй като в района на града са открити мраморен торс на бог Дионис, монети с неговия лик и този на Деметра. Интерес представлява римския тръбопровод и подземните канали от времето на Първата българска държава. Градът се развива като важен административен, търговски и пристанищен център и носи името Карвуна. По-късно получава и днешнто си име Балчик, вероятно именуван на деспот Балик. След 1913 год. по силата на Ньойския мирен договор Южна Добруджа е дадена на Румъния. На 21.09.1940 год. по силата на Крайовската спогодба Южна Добруджа отново влиза в пределите на България. В момента град Балчик наброява 15 000 жители.
"Двореца" - бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария е разположен на около 2 км. югозападно от град Балчик. През 1961 година "Двореца" - Балчик е закупен от Румъния и става собственост на българската държава.
Излизайки от Балчик, за да стигнете до Двореца, се движите по гладко асфалтирано шосе. Погледите ви неволно се насочват ту към една, ту към другата страна, привличани от най-разнообразни гледки, състоящи се от множество хълмове с най-различни форми и големини от бяла глинесто-варовита почва, като че ли строени по състезателен конкурс от вещата ръка на най-великия майстор "Природата".
Годината е 1924, кралицата на Румъния - Мария Румънска се влюбва от пръв поглед в малкото късче българска земя разположено на брега на Черно море. Местността в която е издигнат "Двореца" е била открита от кралицата при едно нейно пътуване. Тя е била придружена от по-малкия си син принц Николай. 47-годишната аристократка била пленена от тази частица българска земя, която се е криела между балчишките бели скали и морето - частица от рая. Вековните дървета, полските цветя, ручеите и птиците, дори заглъхналите стари воденици и пресъхналите каменни чешми омагьосали първата дама на Румъния. През следващите две години по поръчение на кралица Мария "Министерството на обществените имоти" изкупило един по един малките парцели земя заедно със запустелите воденици сред тях. От Италия са извикани архитектите-строители Августино и Америко, а от Швейцария - цветаря Жул Жани. Много български майстори от околността дали своя труд за преобразяване на занемарения полски пейзаж в елегантна лятна резиденция на една кралица. Единственото й желание било всичко което бъде сътворено да не наруши красотата и великолепието на съществуващото цяло и архитектите да запазят недокоснато всичко дадено от природата.
Старите мелници били реставрирани, "каменните им колела" се вписали в проекта, но вече с декоративна функция. Новите постройки следвали стила на заварените - първите им катове били вдигнати от живописния балчишки камък, а покривите им били покрити с турски керемиди, запазили в патината си автентичността на старата балканска къща.
Лятното мечтание на Мария Румънска трябвало да носи името "Тенха юва" - "Тихото гнездо".
Построеният от румънската кралица дворец привлича много представители на румънската буржоазия, които построяват множество вили, прекарват електричество и превръщат Балчик в курортен град.
И за днешния посетител на Двореца екскурзията из неговите потайности е истинско приключение.
Но интерес предизвиква не само очарователния архитектурен ансамбъл и богатия парк, но и Ботаническата градина, чието начало е сложено през 1955 г. от академик Даки Йорданов. Използвайки благоприятните природни условия, българските биолози са аклиматизирали множество чуждоземни растения. Обменът с повече от 450 ботанически градини в света е довел до значително видово разнообразие - над 3000 вида растения, 120 вида бамбук, алпийски видове, 200 вида кактуси, стари дървета. Ботаническа градина заема площ от 100 кв.м.
Така ние неусетно се отзоваваме между два реда низки каменни стени, които обграждат шосето от двете страни, а в дъното на тях се вижда високо издигната сграда, която има вид на наблюдателна кула, а под нея висока двукрилна дъсчена порта на карета, над която има прекрепен оригинален елекрически фенер, чиито крушки имитират две големи восъчни свещи, а от двете страни има поставени по една голяма сферична морска мина. Всичко това придава такъв старинен вид, че вие навярно ще си помислите че се намирате пред някой султански сарай от средните векове. Това е главния вход на двореца, а кулата над него е служила за караулно помещение на часовите пред входа. По стените още се виждат издълбаните в камъка места за часовите, които стоели денонощно на стража.
В ляво, на няколко метра от тези врати виждаме други, красиво изработени железни такива. Точно до тях виждаме саксии с палми, чийто колекция в целия комплекс включва 33 вида, като някои от тях са на възраст над 50 години. На открито се отглеждат палмата трахикарпус Trachycarpus fortunei и сабалът Sabal minor. Влизаме през железните врати и първата картина, която виждаме е една красиво изработена сграда, подобна на аналой, която е иззидана само от едната страна, а от трите останали открита, и наместо зидове между каменните колони от тези страни има поставени по подобие на парапети низки двукрилни врати, изработени от железни летви. Изкачваме се поняколко стъпала върху площадката. По средата на същата се вижда кладенец. Той е съществувал още от времето преди да се построи двореца и е бил наричан с името "Гюмюш бунар" (Сребърен кладенец). Това име е получил поради бистро-сребристата си вода, която е винаги студена и много добра за пиене. Поради това й качество, кралицата я е предпочитала пред другата такава, изтичаща от чешмите и от после е престроила кладенеца в римски или по право библейски стил, в какъвто са били кладенците на самарянките: околовръст красиво изработен с камък, по който се виждат изсечени кръстове, а отгоре се закрива с тежък капак от ковано желязо. На четвъртата иззидана стена виждаме финно изработена икона, порцеланова отливка, изобразяваща Спасителя, лежащ в пелени, а пред него коленичила Пресветата Майка Богородица.
Минаваме през вратите, които са от южната страна на кладенеца и влизаме в т.нар. "Градина на Аллаха" (на Господа). По средата на стената, която е от северната страна на тази градина, се вижда триструйна каменна чешма. Над нея е имало изработена старинна икона, изобразяваща Света Богородица, държаща в ръце лодка, а върху иконата надпис на латински: "Деи Матер, Стела Марес, ора пронобис" (Божата Майка, Света Мария, звездата на морето). Изтичащата от нея вода се влива в широк каменен канал, който разделя градината надлъжно на две части. Всяка една от тях е разделена по на няколко грижливо изработени лехички, които са посеяни с най-различни рядко срещащи се цветя. Гледката на тази градина през лятото се мени почти всеки месец, в зависимост от сезона на цветята, започвайки с най-ранните пролетни такива и завършвайки с хризантемите (Димитровчето). Особенно е приятна гледката, когато цъвти така нареченото цвете "Пожар" (пламък). Тогава градината добива вид, като че ли е застлана с голям огнено-червен килим, гарниран с множество други най-разноцветни краски, измежду които се наброяват десетки видове едроцветни гергини, които пленяват посетителите със своите привликателни обагрени цветове. Между лехичките на длъж и на шир минават алеи, застлани с гладки каменни плочи, измежду които расте едно декоративно растение, от рода на киселата детелина (калдъръмче), което придава на алеите много красив вид. Навред, както в тази градина, така и из целия район на Двореца има поставени за украса върху каменни постаменти стотици глинени кюпове с вместимост по няколко стотин литри, които са били откупени от кралицата из Испанско Мароко, кюпове датиращи от римско време.
Зад каменната стена, която загражда от източната страна е била разположена зеленчукова градина, Посредата на тоя отдел градина се издига разкошна сграда, която е служила за лятна ученическа колония, като почивна станция на средно-школската християнска младеж. Летували са в нея ученички от горните гимназиални класове идващи от Букурещ и вътрешността на Румъния, предимно сираци от войните. Същите при летуването са били издържани със средствата на кралицата. Сградата е била наречена със международното име "Ивка".
Тук е разположена и кактусувата градина, която наброява над 250 вида. Височината на някои от тях надминава пет метра и такива в Европа, освен тук има само в "Екзотичната градина" на Монако. Изключително редки са представители на родовете Opuntia, Gerens, Aloe, Agave.
Един от най-често срещаните видове е ниско пълзящ храст или Христов венец. Само четири вида Opuntia зимуват на открито. Останалите още през ноември се прибират в оранжерии. Особено привлекателни са тези бодливи гиганти през летните месеци, когато се покриват с нежни цветове.Най-високият в градината кактус е етиопската млечка (Euphorbia abbyssinica) в сърцевината на която тече млечен сок (латекс). Особен интерес представляват видовете от семейство столетници (Agavaceae). От американския столетник (Agave americana, синьото Агаве) се произвежда текилата. Столетниците цъфтят веднъж в живота си, след което умират.Познат и много полезен вид е дървовидното алое (Aloe arborescens).
Вървейки по посока към морето виждаме високо издигната сграда построена в чисто старобългарски стил, такъв в както се виждат и днеска много постройки из нашите Странджански и Тръвненски села. Стряхите на тази сграда отдолу са изплетени с пръти и е така особенно измазана, че има вид на някой старинен замък, кацнал върху скалите. Както тази,така и почти всички останали сгради из двореца са обрасли с особен род декоративни пълзящи растения от рода на лияните, които обвиват дърветата из тропическите гори като Ампилопсис веице, Ампилопсис квинкефолия, Текома радиканс и други, които предават на постройките още по-старинен вид.
В тази сграда първоначално е живял принц Николай, който в последствие го е преотстъпил на сестра си принцеса Илияна (съпруга на Хагсбурския херцог Антони). Тя е най-малката дъщеря на кралица Мария от всичките и три, а именно Елизабета - бившата гръцка кралица, Мария - бившата сръбска кралица, и двамата и синове Карол и Николай. Най-големият й син Карол ІІ е румънски крал който бива принуден да се откаже от престола и си го възвръща през 1930 година. Той е роден през месец октомври 1893 год.
Тъй като същият този палат е застроен върху един доста голям наклон, от долната западна страна има три етажа, а от горната източна завършва с една постройка, която е само на един етаж. Първият и вторият етажи са разпределени на малки стаички, от които едни са служели за спални на децата на принцесата, а другите за спални на придворните дами и камериерките й. А в третия горен етаж е апартамента на принцесата. Той е представлявал една голяма слънчева зала, която е същевременно и предспален салон. От салона една завеса отделяла стаята, в която е било поставено леглото на принцесата. Паркетът и в трите етажа е от каменни плочи. Във всеки етаж има по една баня с разкошни порцеланови вани. Стаите са били мебелирани скромно, повечето с стара антична мебел, по-голямата част от която са взели при отстъплението. Сега са останали няколко старинни шкафа, тапицирани кресла, кушетки и няколко картини, измежду които по-интересна е тази, която се вижда отвън в една от стаите на най-долния етаж, с надпис на латински "Ундине". За нея споменаваме тук тъй като всеки който е посетил двореца я е видял и към същата посетителите проявяват особено голям интерес, та считам за нужно да поясня нейното значение. Това е норвежко митологично божество, по подобие на у нас съществуващото поверие "русалки", а на норвежки "ундине".
В няколко от долните стаи има по-малка библиотека с по няколко тома книги английска литература.От апартамента на принцесата по протежение на морския бряг към Варна се открива една особенно красива гледка. Вижда се нос Екрене, цялата местност около манастира св. Константин, нос Галата, а при ясно слънчево време, когато не е замъглено, се вижда и нос Емине.
Покрай източната и северо-западната страни на палата минават канали с изобилно течаща вода, която се спуска с голяма бързина по наклона. Преди да се построи този палат на около 20 метра северно от него е имало бараж на воденица, която е запазена и досега, само че е превърната в автомобилен гараж, а от същото това място една част от водата е каптирана и по широка циментова тръба е отведена в турбината, служеща за двигател на електрическата централа. Тука под терасите се виждат няколко големи каменни кръста с надписи на стар наш черковно славянски език.Както тия и така и всички останали каменни кръстове, които виждате тук, а и навсякъде в двореца, са били донесени от стари манастири из Бесарабия, където са били надгробни паметници, а тук поставени за декорации.
В ляво от тия тераси, от юго-западния ъгъл на палата по страмния бряг на долу се спускаме по стълбище с многобройни каменни стъпала. Спускаме се по това стълбище и пред погледа ни се откриват нови картини, една от друга по омайни. Този отдел в който влизаме слизайки по това стълбище по цялото си протежение се разделя на три големи тераси, от които всяка една е превърната в разкошна цветна градина. В ляво от стълбището се вижда красив изкуствен водопад, водата на който се спуска от 25 м. височина, надолу по отвесния бряг и пада в каменния басеин, от който се отвежда по каменен канал из всички останали тераси, вземайки различни направления, падайки от една тераса в друга, образувайки нови по-малки водопадчета.
Тръгваме по първата тераса в източна посока. На около 30 метра от първия водопад, пълзейки по брега се спуска друг по-малък такъв, на който водата по средата на брега се събира в каменен басеин и от него по тръби се отвежда към римско-арабската баня, която отстои на няколко метра от това водопадче. Това е т.нар. "Нимфеумът" (Храм на водата), който е разположен на втората тераса от зида, делящ морето и Двореца.
Самата баня представлява нещо подобно на голям аналой, по средата на който има басейн в форма на квадрат. Покрива на същата се издига върху множество бели грамадни колони и по средата е открита. Колоните са издялани от цели каменни блокове, с височина близо два метра. Иззидана е само от едната северна страна, където се вижда триструйна чешма, водата от която се втича в басеина на банята, чиято вода се оттича в южната посока и се влива в системата от водни канали. Каменната чешма е съществувала от 1865 година Над чешмата е изградена висока стена от балчишки камък. В дясно от чешмата има каменна пейка с широка облегална част. От останалите три страни е открита.Нощно време се осветявала, като за целта има поставени особени електрически оригинални лампи имащи форма на многолъчни звезди.На именния си и рожден ден кралицата е заставала тука и поздравявала дефилиращите покрай канала на долната тераса ученички, а нощно време е давала банкети на състезателите, които са вземали участие в конните състезания,устройвани в тия дни като масите са били нареждани около басейна на банята.
Перистилът е покрит с дървена конструкция и керемиди. По горните вътрешни стени на перистила има стенописи - флорални елементи и арабески.
"Нимфеумът" представлява изключителен интерес за туристите с красивата си архиктектура. Често пъти в него се снимат филми, театрални постановки, а художниците предпочитат да го рисуват.
Отминаваме банята като се движим напред по красива каменна алея. Същата е била наричана от кралицата "Алеята на белите кремове", които цъвтят в голямо изобилие.От двете страни има поставени по една стара индийска ваза.
В края на каменната алея виждате дворцовия параклис "Успение Богородично". Той е изграден от балчишки камък. Над входните врати на същия се вижда икона с образа на Света Богородица, на името на която е назван и самия храм. Влизайки в него, в левия ъгъл до вратите в сяко време се вижда ваза с цветя. На западната стена до вратите над мястото където е било поставено сърцето е изписан образа на кралица Мария, изобразена в естествена големина държаща в ръце църква, от другата й страна е изобразена нейната дъщеря Илияна с лодка в ръка. Това е направено понеже същите са ктиторки, строителки на параклиса, затова техните ликове са били изобразени като икони. Над входа е изрисувана венчавката с крал Фердинанд .
От 1938 г. до 1940 г. сърцето на кралицата Мария Румънска се е съхранявало в мраморен съркофат, а в самия него е бил поставен сребърен съд със спирт. Сърцето са вземали при отстъплението. Там е имало венец от дафиново дърво изпратен от жителите на остров Малта, където баща й е бил комендант.Той е бил английски принц, четвърти син на кралица Виктория, а майка й - дъщеря на руския император Александър ІІ, цар Освободител. Кралицата Мария Александрина Виктроия де Единбург умира на 59 години по време на нещастен инцидент, когато се опитва да застане между дуалиращите се Карол и Николай. (Скандалът е свързан със съпругата на румънския министър на войната мадам Помпеску) Ранена тя е откарана в Брашов, където умира няколко дни по-късно. Няколко години след това умира и сина стрелял в нея.Тя е съпруга на Фердинанд Виктор Алберт Мейнред де Хохендолерн. Днес някои от представителите на династията са живи и живеят в Швейцария.
Когато се е съхранявало сърцето, пред вратите на църквата по всяко време на денонощието е пазел часовой.. Така тялото и щяло да бди над Двореца "Тихото гнездо", а сърцето в параклиса, по-далеч от земните грехове.
По забележително в тази църква е старинният трон, който се вижда в нея и иконостаса, който отделя олтаря от църквицата със стара резбарска изработка, работени в 1721 година. Откупени са били от остров Кипър.Художествения стил и архитектурния модел на същата тази църквица са взети от същата църква от Кипър, от която са били откупени трона и иконостаса.. Тронът е интересен със символиката, съчетана в средата на облегалката. В кръг са разположени - в ляво ислямския символ - полумесеца, в дясно слънцето - символ на будизма, а в средата долу е изобразена птица, в чийто клюн има кръст. Над всички символи е изобразена кралската корона.
Излизаме през другите врати на църквата и се отзоваваме пред ново каменно стълбище, от лявата страна на което има поставени две антични каменни плочи. Върху едната от тях е изобразен Севтес (водачът на траките), яздещ на кон, с копие в ръка, а в нозете на коня куче. Този образ е досущ приличен на цар Крумовия, който е изсечен върху Мадарските скали. На друга плоча е изобразена Мадоната, държаща в ръце мъртъв Спасителя. Вижда се лозе, в източната страна на което завършва двореца с висока каменна ограда, а в северната страна на същото се вижда малка постройка, която е съществувала тука още преди да се построи двореца. В нея от стената извира силна струя вода, за която е съществувало поверие сред населението, че е религиозно лековита, за това са й построили тука малко параклисче (аязма). Сега е направена каменна чешма. До нея срещаме уникално дърво - книжното дърво (Broussonetia papyrifera). Родината на книжното дърво е Япония и Китай. От кората му, от началото на нашата ера се произвежда най-финната хартия на света.
Слизайки от стълбището, в дясно до самото него върху доста голяма каменна площадка се вижда красиво изработен басейн в форма на кръст. Отминаваме същия и слизаме в най-долната част на градината до самото море. Там виждаме още едно уникално дърво т.нар. бонбонево дърво (Hovenia dulcis). Плодовете му са неразпадащи се кутийки със силно задебелени, месести, сладки плодни дръжки с аромат на ромови бонбони. Използват се за храна, а в Китай от тях се изготвят лекарство против алкохолизъм.
Този отдел кралицата е наричала Гетсиманската градина. Названието е взето от библията. Буквално означава преса, изтискване, защото в Гетсимания изтисквали маслини за олио. Счита се, че това е мястото, където обреченият за изкупител на човешките грехове, Исус се моли за последно на баща си Господ Бог, да го избави от неизбежното - кръста. От напрежение, вместо потта, по челото на Христос избиват капки кръв. Гетсиманската градина е последното място, където е бил на свобода Божия син. Не напразно храмът "Успение Богородично" се намира над тази градина, защото царицата е била силно вярваща православна християнка. И тук гледката се мени в зависимост от сезона на цветята. Тя е потънала в зеленината на редките видове Aucuba japonika, Diospyros lotus, Albizzia julibrizzu, нар, смокини, райска ябълка-хурма,дървото лале. В дъното извисяват ръст два чинара, а в ляво е разположен кът с крайморски растения: пясъчна лилия, морско зеле и други. На алеята към Розариума расте гинкгото (Ginkgo biloba). Авторът на еволюционната теория Дарвин го нарича "живата вкаменолост от преди 150 милиона години". Гинкгото е открито през 1690 година в Япония. Естественото му разпространение на вида е в Югоизточен Китай, но е отглеждано във всички будистки храмове като свещено дърво.
Стигаме пред високата каменна стена, която отделя този отдел градина от другия такъв, в който влизаме през големи железни двукрилни врати. Това е т.нар. градина "Мави дълга" (Синята вълна). Тук е разположен розариума, където се отглеждат 34 сорта хибридни рози.Счита се, че родината на розата е Персия, където се отглеждали толкова много рози, че тя била наречена Полистан (Розова долина).В света съществуват днес около 2000 сорта рози. В долния край на Розариума расте червена калина Viburnu opulus. Други по-забележителни цветя, които растат из тази градина са: нарциси, лалета, ириси, орхидеи, туберози, най-разнообразни кремове и други.Всяка тераса е отделена от друга с каменни зидове, които са обрасли с японски рози, климатиси, жасмини, а така също се срещат и някои редки видове цветни и декоративни растения като: едроцветна вечнозелена магнолия, грандифолия, рустофина, евонимус, японика, полигоном болжианикус, колотея, арбаксен, магония, акфифолия и други. През пролетта цъфтят черни холандски лалета.Магнолията цъфти през юни-юли и тогава вниманието е насочено изцяло върху нея.Екземплярът тук е сред най-старите на Балканския полуостров.
По цялото протежение на тази градина покрай морето се издига каменна ограда, на която точно срещу римско-арабската баня е имало врати, които са водели до голям дървен мост с красиво изработени парапети за вълноломния зид, който загражда кея на пристана. Там е имало специално построен кей за Двореца, в който е акустирала яхтата на кралицата. В дясно виждаме малка постройка, в която са гарирали моторната лодка на кралицата и по нарочно построени релси от гаража са я пускали в морето. Същата е била с аеропланен мотор най-модерен тип развиващ скорост 45 мили, около 80 км/ч. Била й подарена от сина или племеника на американския милиардер Робърт Хох, основателя на училището "Роберт колеж" в Цариград.
Продължаваме напред и стигаме до друга квадратна градина наричана "Кътчето на принц Томислав", неин внук, син на сръбската кралица Мария. На югозападния ъгъл, където се пресичат зидовете, обграждащи тази градина, единия откъм морето, а другия откъм реката, която протича през двореца, се вижда красиво изработен релеф на Мадоната в естественна големина, държаща в ръце мъртав Спасителя. Тази градина по средата представлява голям каменен басеин в квадратна форма, от страни опасан с канали, водата от които събирайки се в едно се влива в басейна. Той е обграден от чемшири, а в него плуват красиви лилии. Примамливите едри бели цветове на водната лилия (Nymphded alba) са за ценителите на природната красота.
Излизаме от това кътче и се отзовавеме върху един каменен мост, иззидан в стар римски стил с един свод или по скоро наречен ракла. Същият е бил наричан "моста на въздишките" по подобие на съществуващия във Венеция такъв, който свързва пред канала затвора със съдебната палата или тъй наречената камара на Дожите "Ла понте де суспири". Разликата между двата моста е тази, че от оня, който е във Венеция са въздишали с тежки предсмъртни въздишки, а този който застане на моста, който е в двореца, може да въздиша и изпуска само сладостни въздишки, гледайки тези прелестни красоти, които се откриват пред него. Картината е такава, че не се поддава на описание. На около 50 метра пред вас се сипят бистро-прозрачни води, падащи из един естествен водопад от 20 метра височина които огряни от летните слънчеви лъчи изглеждат като че ли се разсипва разтопонео сребро.Ръката която се образува от водата, падаща из водопада от двете страни е заградена с високи брегове които са обрасли с множество сенчести върби.
От дясната страна край брега се вижда малка постройка, в която се е помещавала електрическата централа на двореца, която се е привеждала в движение посредством водна турбина. Алеята, водеща от централата до моста от двете страни е заградена с множество акациеви и особен род люлекови дръвчета, цъвтящи с приятен винен цвят.
Минавайки от другата страна на мостта и се отзоваваме пред една малка каменна пещера, по средата на която се вижда електрическа лампа.Тя е била използвана за беседка от персонала на кухнята през летните горещи дни.В съседство на пещерата се е намирала кухнята в която са приготовлявали ястията за кралицата. В нея е имало луксозна готварска печка, друга такава за скара и няколко хладилника. До кухнята се виждат другите две стаи, които са служили за трепезария на готварския персонал. Успоредно на кухнята се виждат други две големи постройки. Същите тези сгради, включително и тази, в която се помещава кухнята, са съществували още преди да се построи Двореца. Били са три воденици, баражът на които е бил до самия водопад. Тъй като тук брегът е доста висок, водата се е използувала, така че излизайки от първата воденица, се е вливала последователно във втората и третата. След като се е построи двореца тези воденици са били пристроени пак в същия си стил, само че превърнати в стаи за живеене. Сега до всяка една от тях се вижда по едно голямо водно колело. Същите са оставени за илюзия да допълват картината и да й придават по-старинен вид. Същевременно тия колелета са били поставени по подръжание на воденицата в замъка "Сан Суси" на Фидрих Велики в Познан - Прусия.
Отминаваме водениците, движейки се по т.нар. "Алея на виното". В колонадата лозници сплитат своите листа и правят плътна сянка върху алеята. Стигаме до друга малка постройка, която е съществувала още от времето, преди да е бил построен двореца и е служела като бюфетче на морските бани, понеже плажът на Балчик до тогава е бил тука на това място, а през времето на кралицата е служила за работилница на придворната й модистка (шивачката на кралицата). Пред тази постройка се вижда финно изработен мраморен трон, старинна изработка, донесен от Флоренция - Италия. В дясно от него е имало голямо дърво (трепетлика), което е правило голяма сянка. За съжаление то е унищожено по време на буря и днес на неговото място е засадено ленкоранска албиция (Albizia julibrissin) Тя е разпростарнена в субтропичните райони на Средна Азия. На няколко метра пред трона се вижда красив каменен басейн с фонтан, а на стената към морето - силно струяща чешма със студена, приятна за пиене вода. Това е било най-любимото място на кралицата, да стои на трона под дебелата сянка на трепетликата и съзерцава гледките, които се откриват по протежение на красивия български бряг към Варна.
На няколко метра западно от тука се издига друга голяма сграда, построена в чисто ориенталски стил, над която има издигната висока кула, наподобяваща минаре на джамия. На върха върху кубето на същата има поставен един специален инструмент, в който има струни по подобие на арфа и е нагоден така, че се обръща автоматически по посока срещу духащия вятър и когато има такъв, от този инструмент се чува една особенно приятна музика, която внушава някаква тайнственост и слушайки човек, особенно нощно време всред тази обстановка си въобразява че е попаднал в някой вълшебен замък подобен на тия, за които се разправя в приказките от 1001 нощ. Това е самият палат на кралицата, представляващ триетажна сграда, заострена под висок бряг. Кралица Мария е изповядвала бахайско учение, което проповядва за обединение на всички религии, култ към красотата. Затова и външният вид на двореца напомня покрив на църква и има минаре. На югоизточния ъгъл на същия се вижда финно изработена бяла скулптурна статуя, изобразяваща жена, държаща в ръце кораб. Това е фигурата на нейната дъщеря Илиана, дело на италианския архитект Америко, след като едва не се удавя по време на буря, спасява я млад рибар от турски произход. Самият Америко е лудо влюбен в нея. На южната стена откъм морето се виждат оригинално изработени врати, а над тях голям електрически фенер с форма на многолъчна звезда. Както вратите, така и по-голяма част от дървения материал, употребен за строежа на този палат са били откупени от някой стар замък из ориента.
Долният етаж, за които водят тези врати е бил определен за апартамент на крал Фердинант, нейн съпруг, бащата на крал Карол. Същият се сътои от три стаи, едната от които е служила за спалня. Другата за почивка, след банята, и една за кабинет. Паркетът на този, както и на другите останали два етажа е от глансирани плочки. От този етаж водят стълби които извеждат във втория такъв. Той е разпределен на два отдела. Един продълговат салон, който е имал вид на архилогически музей, украсен с множество медни изделия с най-различна форма, големина, измежду които е имало един голям бронзов гонг. Стените са били украсени със кръстосани стари ятагани, разни изображения върху мозаичните плочки. На лявата страна на коридора се вижда висок свод, през който се влиза в трапезарията (столовата на кралицата). Същата представлява една голяма зала, която също така е била украсена със стотици най-оригинални стари медени изделия. В същата е имало подредена доста голяма библиотека, съдържаща много томове научни книги и романи, от най-различни световни известни автори, писани предимно на английски език. На югозападния ъгъл на залата се виждат врати, които извеждат на една красива веранда, на която е имало няколко полупрогнили дървени дивани и една стара антична мраморна маса. Същата е била откупена някъде из пределите на Русия. Отстрани е обградена със старинно изработени дървени парапети. От втория за третия етаж също така води друго стълбище. Той е разпределен на няколко отдела.
Една доста голяма зала е служила за предспален салон. В югозападния ъгъл се виждат врати, които водят към минарето, откъдето множесто стъпала водейки се спираловидно извеждат към върха на същата, околовръста на която има пръстеновидна тераса. От същата се откриват чудесни гледки, накъдето и да се насочи погледа ви. Именно в тази зала кралица Мария Румънска е приемала само най-приближените си хора от нейната свита. От това времето й са запазени писалище, старинен гардероб и часовник замрял във времето. Камината носи в себе си още старото време. Салонът е бил украсен с множество медни предмети от различни епохи, стари фамилни гербове: стара руска княжеска фамилия, холандски с изображение на крепост Лиеж, японски с изгряващото слънце и френски. По стените са изложени снимки на Мария Румънска сред цветното великолепие. Продължавайки разходката, преди да влезем в банята се намира площадката на която е била разположена нейната спалня в ориенталски стил. И тук също една сребърна завеса е деляла леглото на кралицата от предспалния салон. Едни врати водят в банята на кралицата. Под купола на църковния архитектурен елемент е разположена банята в турско-арабски стил, но с луксозна порцеланова вана. За отопляването на водата за банята на най-долния етаж е имало специална инсталация за парно отопление. Следвайки коридора навлизаме в будоара на кралицата. Там са запазени нейното писалище, умивалник от жълт фин мрамор, красивото огледало и старинен гардероб. В съседство на нея има други две стаи, които са служили за спални на камариерките й.
От голямата зала излизаме на втора веранда, подобна на тази, която е на долния етаж. Под същата тази веранда върху каменна веранда, обграждаща алеята, която води към главния вход на палата, намиращата се на втория етаж на същия се виждат четири стари фамилни герба, от които първия от ляво на дясно е на някоя стара руска княжеска фамилия, втория холандски и върху него изобразена прочутата крепост "Лиеж", третият японски с изобразено изгряващо слънце, четвъртия френски .
Дворецът е обрасъл с едно особено красиво декоративно растение, цъвтящо в червени хуниовивни цветове наричано Текома радиканс.
Слизаме отново на първата тераса и виждаме друг каменен трон, върху облегалото на който е изобразена емблема полумесец и звезда. Същият е бил донесен някъде из ориента. Тук точно пред вратите на палата се вижда друг голям каменен басеин с квадратна форма, от дъното на който из металически решетки струи вода, подобно на фонтана. На няколко метра от този басеин покрай морето води алея, която по цялото си протежение е застлана с воденични камъни, в дъното на същата върху каменен постамент е издигнат друг воденичен камък, имитиращ маса, а до него каменно канапенце. По средата на камъка са засаждали винаги цветя, тъй че е изглеждало на естествена ваза. При настъпване на нов век, трябвало това колело, което е на масата да слезе долу, а на негово място да бъде поставено ново. Понеже това място след обяд е винаги засенчено, то кралицата е обичала да прекарва повече от свободното си време после обяд тук. От двете страни на алеята по цялото й протежение има издигнати високи бели каменни колони, върху които има напречени дървета като скара (чардак), обрасли с лози и декоративни растения. Същите тези колони при строежа на двореца са били подарени на кралицата от сръбския крал Александър, неин зет, на името на когото е и наречена "Алеята на крал Александър".
Продължавайки по същата се е стигало до друга постройка наречена "Кара Дълга" (Черна вълна). Това име навярно е било дадено поради гледката, която се открива от нея към морето, което тук е винаги развалнувано и вълните носят големи камъни и черноземни наноси от които дибиват почти червен цвят. Тя е служила за пушален салон. Но поради свиличане на земните пластове е невъзможно да се стигне до там. Той е нещо приказно за което наистина заслужава да се говори. Влиза се през широка двукрилна стъклена врата, пред която има други буферни дървени такива на едри квадратни решетки. Паркетът тука е гланцирана мозайка, по средата на него се вижда фонтан, с финно изработен пръстеновиден басеин, отстрани на който има множество разноцветни крушки, които светейки оцветяват водата в най-различни цветове. В ъглите на стените има други лампи, прикрити в специални абажури, през които лъчите се пречупват и се отразяват върху стените. Стените са изработени с специална мозайка, гарнирани с слюдени и алабастрови парченца и по този начин се получава една особено приятна светлина. Покрай фонтана се виждат няколко ориенталски трикраки столчета и няколко низки кръгли масички с оригинална старо-българска резба, върху две от които има поставено по едно наргеле за пушене. В салона има ориенталски камини (огнища) за кладене на огън, една старинна икона с репродукция "Мадоната на Торчело", две кушетки с покривки (кувертюри) от фин японски плат, а до прозорецаедно мендерче (канапенце) с тапети от жълт плюш. В този салон кралицата е идвала винаги облечена по ориенталски, с дрехи от жълт копринен плат. Връщайки се от там се е минавало по друга алея, която от двете страни е имала издигнати каменни колони, измежду които подобно на парапети е имало обтегнати стари котвени вериги (синджири), символизиращи връзката между живота и смъртта. Тя е стигала до горната алея наречена "Алеята на момините сълзи". Там ще срещнем каучуковото дърво (Eucommia ulmoides).То произхожда от Западен и Централен Китай и е единственото дърво при което всички вегетативни органи съдържат каучукоподобното вещество гутаперча.Именно тук се отглеждат на открито и двата вида зимоустойчиви палми - трахикарпус (Trachycarpus fortunei) и сабалът (Sabal minor).
Над този отдел градина и над самия палат се издига висок отвесен бряг, обграден с каменни зидове на много тераси из между които в най-различни направления минават алеи и сводове, подобни на тунели, водещи към върха на същия. Това представлява истински лабиринт, имитиращ лабиринта на остров Крит, в който според предания в гръцката митология са били заточени от цар Мит, Дидал и Икар, когато са го построили, за да не могат да построят другаде такъв.
Изкачваме се из лабиринта по високия бряг. От там започва стопанството на "Двореца".
Тук е оформен скромен каменен гроб, в който може да се влезе по няколко стъпала. Надгробният кръст, чийто разкривени букви придават в резюме историята на един живот, е донесен от Бесарабия.
В западна посока се стелят широки пространства лозя и овощни градини с отбрани сортове десертни грозда и овощни плодове.
Има едно прекрасно кътче сред хубавата природа. Има построена чешма, водата на която се влива в каменен басеин, около който се виждат каменни маси и канапенца. Водата от басеина се влива в малко изкуствено езерце. Това кътче е било отредено за принцеса Илияна, на името на която е наречено "Градината на принцеса Илияна". Една от мраморните плочи сред цветята пази благодарността на кралица Мария към цветаря, създал зеленото великолепие на Тихото гнездо.На нея пише "На Жул Жани, който съществи мечтата ми с тази градина. Мария".
На стотина метра западно от кътчето на принцесата е построила манастир, който не е имала щастието да обзаведе и същия от свличането на земните пластове е полусрутен.
Друга по-забележителна постройка е една разкошна вила, която са наричали на румънски "Чуперка" - "Гъба". Наричана е така понеже е гъбообразна - в основата е тясна, а горе разпусната като периферия, наподобяваща гъба или чадър.Третата постройка е една доста голяма сграда, служеща за жилище на управителя на двореца. В съседство с нея е винарската изба. В ляво от тях е имало голям навис, под който са се помещавали стотина кошери пчели. На няколко метра източно от тази сграда се вижда друга по-разкошна такава. Същата е разпределена на десетина стаи, които са служели и за жилищни помещения на свитата й. Там са квартирували министъра на двореца (церемониал-майстора), адютанта и други. Всички тези стаи са мебелирани разкошно. Тука се е забелязвал по-голям комфорт, отколкото из палата на кралицата и принцесата. Почти във всяка от тях е имало камина за кладене на огън.Край тази сграда се разстила голяма цветна градина, разпределена на множество лехички, иззидани са камъни в най-различни форми. На северната страна на градината се виждат други постройки от които едни са служели за спални помещения на войсковата част, която е охранявала двореца, а в друга една разкошна сграда са се помещавали киното, пощата и телеграфа на двореца.
В момента тези сгради са пригодени за почивка на туристи.
Спускаме се по друга алея и излизаме на друг каменен мост, подобен на моста на въздишките. Минаваме през него и на другия край на същия виждаме друга спретната сграда, която също така някога е била воденица, а отпосле прристроена в стаи за приемане на гости, а до някога в нея е живял и управителя на двореца. Сега там се помещава офиса на А-ПК "Двореца".
Статуята до офиса е на Свети Мартин (Сан Мартин), когото са тачели като покровител на румънската кралска династия.
Отсреща е оформен алпинеум. Ние откриваме красотата на скланите растения в него, бамбука, дивия лимон, аспидистрата. В посока към дола е засадена странджанска зеленина (phododendron ponticum). Продължаваме по алеята нагоре. Непосредствено преди входа са тисовете - многовековни южни вечнозелени дървета с твърда дервесина. Те живеят около 4000 г. и растат много бавно. Известни са 8 вида тисове, а тяхна родина е Китай.
С това ние завършваме нашето посещение на двореца "Тенха Йова" като от хвърления бегъл поглед се опознахмесамо с една малка част от това, което той представлява. За да се разбере какво е той в действителност, трябва със собствените си очи да видите всичко останало, което не се подава на описание.
"Двореца" - бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария е разположен на около 2 км. югозападно от град Балчик. През 1961 година "Двореца" - Балчик е закупен от Румъния и става собственост на българската държава.
Излизайки от Балчик, за да стигнете до Двореца, се движите по гладко асфалтирано шосе. Погледите ви неволно се насочват ту към една, ту към другата страна, привличани от най-разнообразни гледки, състоящи се от множество хълмове с най-различни форми и големини от бяла глинесто-варовита почва, като че ли строени по състезателен конкурс от вещата ръка на най-великия майстор "Природата".
Годината е 1924, кралицата на Румъния - Мария Румънска се влюбва от пръв поглед в малкото късче българска земя разположено на брега на Черно море. Местността в която е издигнат "Двореца" е била открита от кралицата при едно нейно пътуване. Тя е била придружена от по-малкия си син принц Николай. 47-годишната аристократка била пленена от тази частица българска земя, която се е криела между балчишките бели скали и морето - частица от рая. Вековните дървета, полските цветя, ручеите и птиците, дори заглъхналите стари воденици и пресъхналите каменни чешми омагьосали първата дама на Румъния. През следващите две години по поръчение на кралица Мария "Министерството на обществените имоти" изкупило един по един малките парцели земя заедно със запустелите воденици сред тях. От Италия са извикани архитектите-строители Августино и Америко, а от Швейцария - цветаря Жул Жани. Много български майстори от околността дали своя труд за преобразяване на занемарения полски пейзаж в елегантна лятна резиденция на една кралица. Единственото й желание било всичко което бъде сътворено да не наруши красотата и великолепието на съществуващото цяло и архитектите да запазят недокоснато всичко дадено от природата.
Старите мелници били реставрирани, "каменните им колела" се вписали в проекта, но вече с декоративна функция. Новите постройки следвали стила на заварените - първите им катове били вдигнати от живописния балчишки камък, а покривите им били покрити с турски керемиди, запазили в патината си автентичността на старата балканска къща.
Лятното мечтание на Мария Румънска трябвало да носи името "Тенха юва" - "Тихото гнездо".
Построеният от румънската кралица дворец привлича много представители на румънската буржоазия, които построяват множество вили, прекарват електричество и превръщат Балчик в курортен град.
И за днешния посетител на Двореца екскурзията из неговите потайности е истинско приключение.
Но интерес предизвиква не само очарователния архитектурен ансамбъл и богатия парк, но и Ботаническата градина, чието начало е сложено през 1955 г. от академик Даки Йорданов. Използвайки благоприятните природни условия, българските биолози са аклиматизирали множество чуждоземни растения. Обменът с повече от 450 ботанически градини в света е довел до значително видово разнообразие - над 3000 вида растения, 120 вида бамбук, алпийски видове, 200 вида кактуси, стари дървета. Ботаническа градина заема площ от 100 кв.м.
Така ние неусетно се отзоваваме между два реда низки каменни стени, които обграждат шосето от двете страни, а в дъното на тях се вижда високо издигната сграда, която има вид на наблюдателна кула, а под нея висока двукрилна дъсчена порта на карета, над която има прекрепен оригинален елекрически фенер, чиито крушки имитират две големи восъчни свещи, а от двете страни има поставени по една голяма сферична морска мина. Всичко това придава такъв старинен вид, че вие навярно ще си помислите че се намирате пред някой султански сарай от средните векове. Това е главния вход на двореца, а кулата над него е служила за караулно помещение на часовите пред входа. По стените още се виждат издълбаните в камъка места за часовите, които стоели денонощно на стража.
В ляво, на няколко метра от тези врати виждаме други, красиво изработени железни такива. Точно до тях виждаме саксии с палми, чийто колекция в целия комплекс включва 33 вида, като някои от тях са на възраст над 50 години. На открито се отглеждат палмата трахикарпус Trachycarpus fortunei и сабалът Sabal minor. Влизаме през железните врати и първата картина, която виждаме е една красиво изработена сграда, подобна на аналой, която е иззидана само от едната страна, а от трите останали открита, и наместо зидове между каменните колони от тези страни има поставени по подобие на парапети низки двукрилни врати, изработени от железни летви. Изкачваме се поняколко стъпала върху площадката. По средата на същата се вижда кладенец. Той е съществувал още от времето преди да се построи двореца и е бил наричан с името "Гюмюш бунар" (Сребърен кладенец). Това име е получил поради бистро-сребристата си вода, която е винаги студена и много добра за пиене. Поради това й качество, кралицата я е предпочитала пред другата такава, изтичаща от чешмите и от после е престроила кладенеца в римски или по право библейски стил, в какъвто са били кладенците на самарянките: околовръст красиво изработен с камък, по който се виждат изсечени кръстове, а отгоре се закрива с тежък капак от ковано желязо. На четвъртата иззидана стена виждаме финно изработена икона, порцеланова отливка, изобразяваща Спасителя, лежащ в пелени, а пред него коленичила Пресветата Майка Богородица.
Минаваме през вратите, които са от южната страна на кладенеца и влизаме в т.нар. "Градина на Аллаха" (на Господа). По средата на стената, която е от северната страна на тази градина, се вижда триструйна каменна чешма. Над нея е имало изработена старинна икона, изобразяваща Света Богородица, държаща в ръце лодка, а върху иконата надпис на латински: "Деи Матер, Стела Марес, ора пронобис" (Божата Майка, Света Мария, звездата на морето). Изтичащата от нея вода се влива в широк каменен канал, който разделя градината надлъжно на две части. Всяка една от тях е разделена по на няколко грижливо изработени лехички, които са посеяни с най-различни рядко срещащи се цветя. Гледката на тази градина през лятото се мени почти всеки месец, в зависимост от сезона на цветята, започвайки с най-ранните пролетни такива и завършвайки с хризантемите (Димитровчето). Особенно е приятна гледката, когато цъвти така нареченото цвете "Пожар" (пламък). Тогава градината добива вид, като че ли е застлана с голям огнено-червен килим, гарниран с множество други най-разноцветни краски, измежду които се наброяват десетки видове едроцветни гергини, които пленяват посетителите със своите привликателни обагрени цветове. Между лехичките на длъж и на шир минават алеи, застлани с гладки каменни плочи, измежду които расте едно декоративно растение, от рода на киселата детелина (калдъръмче), което придава на алеите много красив вид. Навред, както в тази градина, така и из целия район на Двореца има поставени за украса върху каменни постаменти стотици глинени кюпове с вместимост по няколко стотин литри, които са били откупени от кралицата из Испанско Мароко, кюпове датиращи от римско време.
Зад каменната стена, която загражда от източната страна е била разположена зеленчукова градина, Посредата на тоя отдел градина се издига разкошна сграда, която е служила за лятна ученическа колония, като почивна станция на средно-школската християнска младеж. Летували са в нея ученички от горните гимназиални класове идващи от Букурещ и вътрешността на Румъния, предимно сираци от войните. Същите при летуването са били издържани със средствата на кралицата. Сградата е била наречена със международното име "Ивка".
Тук е разположена и кактусувата градина, която наброява над 250 вида. Височината на някои от тях надминава пет метра и такива в Европа, освен тук има само в "Екзотичната градина" на Монако. Изключително редки са представители на родовете Opuntia, Gerens, Aloe, Agave.
Един от най-често срещаните видове е ниско пълзящ храст или Христов венец. Само четири вида Opuntia зимуват на открито. Останалите още през ноември се прибират в оранжерии. Особено привлекателни са тези бодливи гиганти през летните месеци, когато се покриват с нежни цветове.Най-високият в градината кактус е етиопската млечка (Euphorbia abbyssinica) в сърцевината на която тече млечен сок (латекс). Особен интерес представляват видовете от семейство столетници (Agavaceae). От американския столетник (Agave americana, синьото Агаве) се произвежда текилата. Столетниците цъфтят веднъж в живота си, след което умират.Познат и много полезен вид е дървовидното алое (Aloe arborescens).
Вървейки по посока към морето виждаме високо издигната сграда построена в чисто старобългарски стил, такъв в както се виждат и днеска много постройки из нашите Странджански и Тръвненски села. Стряхите на тази сграда отдолу са изплетени с пръти и е така особенно измазана, че има вид на някой старинен замък, кацнал върху скалите. Както тази,така и почти всички останали сгради из двореца са обрасли с особен род декоративни пълзящи растения от рода на лияните, които обвиват дърветата из тропическите гори като Ампилопсис веице, Ампилопсис квинкефолия, Текома радиканс и други, които предават на постройките още по-старинен вид.
В тази сграда първоначално е живял принц Николай, който в последствие го е преотстъпил на сестра си принцеса Илияна (съпруга на Хагсбурския херцог Антони). Тя е най-малката дъщеря на кралица Мария от всичките и три, а именно Елизабета - бившата гръцка кралица, Мария - бившата сръбска кралица, и двамата и синове Карол и Николай. Най-големият й син Карол ІІ е румънски крал който бива принуден да се откаже от престола и си го възвръща през 1930 година. Той е роден през месец октомври 1893 год.
Тъй като същият този палат е застроен върху един доста голям наклон, от долната западна страна има три етажа, а от горната източна завършва с една постройка, която е само на един етаж. Първият и вторият етажи са разпределени на малки стаички, от които едни са служели за спални на децата на принцесата, а другите за спални на придворните дами и камериерките й. А в третия горен етаж е апартамента на принцесата. Той е представлявал една голяма слънчева зала, която е същевременно и предспален салон. От салона една завеса отделяла стаята, в която е било поставено леглото на принцесата. Паркетът и в трите етажа е от каменни плочи. Във всеки етаж има по една баня с разкошни порцеланови вани. Стаите са били мебелирани скромно, повечето с стара антична мебел, по-голямата част от която са взели при отстъплението. Сега са останали няколко старинни шкафа, тапицирани кресла, кушетки и няколко картини, измежду които по-интересна е тази, която се вижда отвън в една от стаите на най-долния етаж, с надпис на латински "Ундине". За нея споменаваме тук тъй като всеки който е посетил двореца я е видял и към същата посетителите проявяват особено голям интерес, та считам за нужно да поясня нейното значение. Това е норвежко митологично божество, по подобие на у нас съществуващото поверие "русалки", а на норвежки "ундине".
В няколко от долните стаи има по-малка библиотека с по няколко тома книги английска литература.От апартамента на принцесата по протежение на морския бряг към Варна се открива една особенно красива гледка. Вижда се нос Екрене, цялата местност около манастира св. Константин, нос Галата, а при ясно слънчево време, когато не е замъглено, се вижда и нос Емине.
Покрай източната и северо-западната страни на палата минават канали с изобилно течаща вода, която се спуска с голяма бързина по наклона. Преди да се построи този палат на около 20 метра северно от него е имало бараж на воденица, която е запазена и досега, само че е превърната в автомобилен гараж, а от същото това място една част от водата е каптирана и по широка циментова тръба е отведена в турбината, служеща за двигател на електрическата централа. Тука под терасите се виждат няколко големи каменни кръста с надписи на стар наш черковно славянски език.Както тия и така и всички останали каменни кръстове, които виждате тук, а и навсякъде в двореца, са били донесени от стари манастири из Бесарабия, където са били надгробни паметници, а тук поставени за декорации.
В ляво от тия тераси, от юго-западния ъгъл на палата по страмния бряг на долу се спускаме по стълбище с многобройни каменни стъпала. Спускаме се по това стълбище и пред погледа ни се откриват нови картини, една от друга по омайни. Този отдел в който влизаме слизайки по това стълбище по цялото си протежение се разделя на три големи тераси, от които всяка една е превърната в разкошна цветна градина. В ляво от стълбището се вижда красив изкуствен водопад, водата на който се спуска от 25 м. височина, надолу по отвесния бряг и пада в каменния басеин, от който се отвежда по каменен канал из всички останали тераси, вземайки различни направления, падайки от една тераса в друга, образувайки нови по-малки водопадчета.
Тръгваме по първата тераса в източна посока. На около 30 метра от първия водопад, пълзейки по брега се спуска друг по-малък такъв, на който водата по средата на брега се събира в каменен басеин и от него по тръби се отвежда към римско-арабската баня, която отстои на няколко метра от това водопадче. Това е т.нар. "Нимфеумът" (Храм на водата), който е разположен на втората тераса от зида, делящ морето и Двореца.
Самата баня представлява нещо подобно на голям аналой, по средата на който има басейн в форма на квадрат. Покрива на същата се издига върху множество бели грамадни колони и по средата е открита. Колоните са издялани от цели каменни блокове, с височина близо два метра. Иззидана е само от едната северна страна, където се вижда триструйна чешма, водата от която се втича в басеина на банята, чиято вода се оттича в южната посока и се влива в системата от водни канали. Каменната чешма е съществувала от 1865 година Над чешмата е изградена висока стена от балчишки камък. В дясно от чешмата има каменна пейка с широка облегална част. От останалите три страни е открита.Нощно време се осветявала, като за целта има поставени особени електрически оригинални лампи имащи форма на многолъчни звезди.На именния си и рожден ден кралицата е заставала тука и поздравявала дефилиращите покрай канала на долната тераса ученички, а нощно време е давала банкети на състезателите, които са вземали участие в конните състезания,устройвани в тия дни като масите са били нареждани около басейна на банята.
Перистилът е покрит с дървена конструкция и керемиди. По горните вътрешни стени на перистила има стенописи - флорални елементи и арабески.
"Нимфеумът" представлява изключителен интерес за туристите с красивата си архиктектура. Често пъти в него се снимат филми, театрални постановки, а художниците предпочитат да го рисуват.
Отминаваме банята като се движим напред по красива каменна алея. Същата е била наричана от кралицата "Алеята на белите кремове", които цъвтят в голямо изобилие.От двете страни има поставени по една стара индийска ваза.
В края на каменната алея виждате дворцовия параклис "Успение Богородично". Той е изграден от балчишки камък. Над входните врати на същия се вижда икона с образа на Света Богородица, на името на която е назван и самия храм. Влизайки в него, в левия ъгъл до вратите в сяко време се вижда ваза с цветя. На западната стена до вратите над мястото където е било поставено сърцето е изписан образа на кралица Мария, изобразена в естествена големина държаща в ръце църква, от другата й страна е изобразена нейната дъщеря Илияна с лодка в ръка. Това е направено понеже същите са ктиторки, строителки на параклиса, затова техните ликове са били изобразени като икони. Над входа е изрисувана венчавката с крал Фердинанд .
От 1938 г. до 1940 г. сърцето на кралицата Мария Румънска се е съхранявало в мраморен съркофат, а в самия него е бил поставен сребърен съд със спирт. Сърцето са вземали при отстъплението. Там е имало венец от дафиново дърво изпратен от жителите на остров Малта, където баща й е бил комендант.Той е бил английски принц, четвърти син на кралица Виктория, а майка й - дъщеря на руския император Александър ІІ, цар Освободител. Кралицата Мария Александрина Виктроия де Единбург умира на 59 години по време на нещастен инцидент, когато се опитва да застане между дуалиращите се Карол и Николай. (Скандалът е свързан със съпругата на румънския министър на войната мадам Помпеску) Ранена тя е откарана в Брашов, където умира няколко дни по-късно. Няколко години след това умира и сина стрелял в нея.Тя е съпруга на Фердинанд Виктор Алберт Мейнред де Хохендолерн. Днес някои от представителите на династията са живи и живеят в Швейцария.
Когато се е съхранявало сърцето, пред вратите на църквата по всяко време на денонощието е пазел часовой.. Така тялото и щяло да бди над Двореца "Тихото гнездо", а сърцето в параклиса, по-далеч от земните грехове.
По забележително в тази църква е старинният трон, който се вижда в нея и иконостаса, който отделя олтаря от църквицата със стара резбарска изработка, работени в 1721 година. Откупени са били от остров Кипър.Художествения стил и архитектурния модел на същата тази църквица са взети от същата църква от Кипър, от която са били откупени трона и иконостаса.. Тронът е интересен със символиката, съчетана в средата на облегалката. В кръг са разположени - в ляво ислямския символ - полумесеца, в дясно слънцето - символ на будизма, а в средата долу е изобразена птица, в чийто клюн има кръст. Над всички символи е изобразена кралската корона.
Излизаме през другите врати на църквата и се отзоваваме пред ново каменно стълбище, от лявата страна на което има поставени две антични каменни плочи. Върху едната от тях е изобразен Севтес (водачът на траките), яздещ на кон, с копие в ръка, а в нозете на коня куче. Този образ е досущ приличен на цар Крумовия, който е изсечен върху Мадарските скали. На друга плоча е изобразена Мадоната, държаща в ръце мъртъв Спасителя. Вижда се лозе, в източната страна на което завършва двореца с висока каменна ограда, а в северната страна на същото се вижда малка постройка, която е съществувала тука още преди да се построи двореца. В нея от стената извира силна струя вода, за която е съществувало поверие сред населението, че е религиозно лековита, за това са й построили тука малко параклисче (аязма). Сега е направена каменна чешма. До нея срещаме уникално дърво - книжното дърво (Broussonetia papyrifera). Родината на книжното дърво е Япония и Китай. От кората му, от началото на нашата ера се произвежда най-финната хартия на света.
Слизайки от стълбището, в дясно до самото него върху доста голяма каменна площадка се вижда красиво изработен басейн в форма на кръст. Отминаваме същия и слизаме в най-долната част на градината до самото море. Там виждаме още едно уникално дърво т.нар. бонбонево дърво (Hovenia dulcis). Плодовете му са неразпадащи се кутийки със силно задебелени, месести, сладки плодни дръжки с аромат на ромови бонбони. Използват се за храна, а в Китай от тях се изготвят лекарство против алкохолизъм.
Този отдел кралицата е наричала Гетсиманската градина. Названието е взето от библията. Буквално означава преса, изтискване, защото в Гетсимания изтисквали маслини за олио. Счита се, че това е мястото, където обреченият за изкупител на човешките грехове, Исус се моли за последно на баща си Господ Бог, да го избави от неизбежното - кръста. От напрежение, вместо потта, по челото на Христос избиват капки кръв. Гетсиманската градина е последното място, където е бил на свобода Божия син. Не напразно храмът "Успение Богородично" се намира над тази градина, защото царицата е била силно вярваща православна християнка. И тук гледката се мени в зависимост от сезона на цветята. Тя е потънала в зеленината на редките видове Aucuba japonika, Diospyros lotus, Albizzia julibrizzu, нар, смокини, райска ябълка-хурма,дървото лале. В дъното извисяват ръст два чинара, а в ляво е разположен кът с крайморски растения: пясъчна лилия, морско зеле и други. На алеята към Розариума расте гинкгото (Ginkgo biloba). Авторът на еволюционната теория Дарвин го нарича "живата вкаменолост от преди 150 милиона години". Гинкгото е открито през 1690 година в Япония. Естественото му разпространение на вида е в Югоизточен Китай, но е отглеждано във всички будистки храмове като свещено дърво.
Стигаме пред високата каменна стена, която отделя този отдел градина от другия такъв, в който влизаме през големи железни двукрилни врати. Това е т.нар. градина "Мави дълга" (Синята вълна). Тук е разположен розариума, където се отглеждат 34 сорта хибридни рози.Счита се, че родината на розата е Персия, където се отглеждали толкова много рози, че тя била наречена Полистан (Розова долина).В света съществуват днес около 2000 сорта рози. В долния край на Розариума расте червена калина Viburnu opulus. Други по-забележителни цветя, които растат из тази градина са: нарциси, лалета, ириси, орхидеи, туберози, най-разнообразни кремове и други.Всяка тераса е отделена от друга с каменни зидове, които са обрасли с японски рози, климатиси, жасмини, а така също се срещат и някои редки видове цветни и декоративни растения като: едроцветна вечнозелена магнолия, грандифолия, рустофина, евонимус, японика, полигоном болжианикус, колотея, арбаксен, магония, акфифолия и други. През пролетта цъфтят черни холандски лалета.Магнолията цъфти през юни-юли и тогава вниманието е насочено изцяло върху нея.Екземплярът тук е сред най-старите на Балканския полуостров.
По цялото протежение на тази градина покрай морето се издига каменна ограда, на която точно срещу римско-арабската баня е имало врати, които са водели до голям дървен мост с красиво изработени парапети за вълноломния зид, който загражда кея на пристана. Там е имало специално построен кей за Двореца, в който е акустирала яхтата на кралицата. В дясно виждаме малка постройка, в която са гарирали моторната лодка на кралицата и по нарочно построени релси от гаража са я пускали в морето. Същата е била с аеропланен мотор най-модерен тип развиващ скорост 45 мили, около 80 км/ч. Била й подарена от сина или племеника на американския милиардер Робърт Хох, основателя на училището "Роберт колеж" в Цариград.
Продължаваме напред и стигаме до друга квадратна градина наричана "Кътчето на принц Томислав", неин внук, син на сръбската кралица Мария. На югозападния ъгъл, където се пресичат зидовете, обграждащи тази градина, единия откъм морето, а другия откъм реката, която протича през двореца, се вижда красиво изработен релеф на Мадоната в естественна големина, държаща в ръце мъртав Спасителя. Тази градина по средата представлява голям каменен басеин в квадратна форма, от страни опасан с канали, водата от които събирайки се в едно се влива в басейна. Той е обграден от чемшири, а в него плуват красиви лилии. Примамливите едри бели цветове на водната лилия (Nymphded alba) са за ценителите на природната красота.
Излизаме от това кътче и се отзовавеме върху един каменен мост, иззидан в стар римски стил с един свод или по скоро наречен ракла. Същият е бил наричан "моста на въздишките" по подобие на съществуващия във Венеция такъв, който свързва пред канала затвора със съдебната палата или тъй наречената камара на Дожите "Ла понте де суспири". Разликата между двата моста е тази, че от оня, който е във Венеция са въздишали с тежки предсмъртни въздишки, а този който застане на моста, който е в двореца, може да въздиша и изпуска само сладостни въздишки, гледайки тези прелестни красоти, които се откриват пред него. Картината е такава, че не се поддава на описание. На около 50 метра пред вас се сипят бистро-прозрачни води, падащи из един естествен водопад от 20 метра височина които огряни от летните слънчеви лъчи изглеждат като че ли се разсипва разтопонео сребро.Ръката която се образува от водата, падаща из водопада от двете страни е заградена с високи брегове които са обрасли с множество сенчести върби.
От дясната страна край брега се вижда малка постройка, в която се е помещавала електрическата централа на двореца, която се е привеждала в движение посредством водна турбина. Алеята, водеща от централата до моста от двете страни е заградена с множество акациеви и особен род люлекови дръвчета, цъвтящи с приятен винен цвят.
Минавайки от другата страна на мостта и се отзоваваме пред една малка каменна пещера, по средата на която се вижда електрическа лампа.Тя е била използвана за беседка от персонала на кухнята през летните горещи дни.В съседство на пещерата се е намирала кухнята в която са приготовлявали ястията за кралицата. В нея е имало луксозна готварска печка, друга такава за скара и няколко хладилника. До кухнята се виждат другите две стаи, които са служили за трепезария на готварския персонал. Успоредно на кухнята се виждат други две големи постройки. Същите тези сгради, включително и тази, в която се помещава кухнята, са съществували още преди да се построи Двореца. Били са три воденици, баражът на които е бил до самия водопад. Тъй като тук брегът е доста висок, водата се е използувала, така че излизайки от първата воденица, се е вливала последователно във втората и третата. След като се е построи двореца тези воденици са били пристроени пак в същия си стил, само че превърнати в стаи за живеене. Сега до всяка една от тях се вижда по едно голямо водно колело. Същите са оставени за илюзия да допълват картината и да й придават по-старинен вид. Същевременно тия колелета са били поставени по подръжание на воденицата в замъка "Сан Суси" на Фидрих Велики в Познан - Прусия.
Отминаваме водениците, движейки се по т.нар. "Алея на виното". В колонадата лозници сплитат своите листа и правят плътна сянка върху алеята. Стигаме до друга малка постройка, която е съществувала още от времето, преди да е бил построен двореца и е служела като бюфетче на морските бани, понеже плажът на Балчик до тогава е бил тука на това място, а през времето на кралицата е служила за работилница на придворната й модистка (шивачката на кралицата). Пред тази постройка се вижда финно изработен мраморен трон, старинна изработка, донесен от Флоренция - Италия. В дясно от него е имало голямо дърво (трепетлика), което е правило голяма сянка. За съжаление то е унищожено по време на буря и днес на неговото място е засадено ленкоранска албиция (Albizia julibrissin) Тя е разпростарнена в субтропичните райони на Средна Азия. На няколко метра пред трона се вижда красив каменен басейн с фонтан, а на стената към морето - силно струяща чешма със студена, приятна за пиене вода. Това е било най-любимото място на кралицата, да стои на трона под дебелата сянка на трепетликата и съзерцава гледките, които се откриват по протежение на красивия български бряг към Варна.
На няколко метра западно от тука се издига друга голяма сграда, построена в чисто ориенталски стил, над която има издигната висока кула, наподобяваща минаре на джамия. На върха върху кубето на същата има поставен един специален инструмент, в който има струни по подобие на арфа и е нагоден така, че се обръща автоматически по посока срещу духащия вятър и когато има такъв, от този инструмент се чува една особенно приятна музика, която внушава някаква тайнственост и слушайки човек, особенно нощно време всред тази обстановка си въобразява че е попаднал в някой вълшебен замък подобен на тия, за които се разправя в приказките от 1001 нощ. Това е самият палат на кралицата, представляващ триетажна сграда, заострена под висок бряг. Кралица Мария е изповядвала бахайско учение, което проповядва за обединение на всички религии, култ към красотата. Затова и външният вид на двореца напомня покрив на църква и има минаре. На югоизточния ъгъл на същия се вижда финно изработена бяла скулптурна статуя, изобразяваща жена, държаща в ръце кораб. Това е фигурата на нейната дъщеря Илиана, дело на италианския архитект Америко, след като едва не се удавя по време на буря, спасява я млад рибар от турски произход. Самият Америко е лудо влюбен в нея. На южната стена откъм морето се виждат оригинално изработени врати, а над тях голям електрически фенер с форма на многолъчна звезда. Както вратите, така и по-голяма част от дървения материал, употребен за строежа на този палат са били откупени от някой стар замък из ориента.
Долният етаж, за които водят тези врати е бил определен за апартамент на крал Фердинант, нейн съпруг, бащата на крал Карол. Същият се сътои от три стаи, едната от които е служила за спалня. Другата за почивка, след банята, и една за кабинет. Паркетът на този, както и на другите останали два етажа е от глансирани плочки. От този етаж водят стълби които извеждат във втория такъв. Той е разпределен на два отдела. Един продълговат салон, който е имал вид на архилогически музей, украсен с множество медни изделия с най-различна форма, големина, измежду които е имало един голям бронзов гонг. Стените са били украсени със кръстосани стари ятагани, разни изображения върху мозаичните плочки. На лявата страна на коридора се вижда висок свод, през който се влиза в трапезарията (столовата на кралицата). Същата представлява една голяма зала, която също така е била украсена със стотици най-оригинални стари медени изделия. В същата е имало подредена доста голяма библиотека, съдържаща много томове научни книги и романи, от най-различни световни известни автори, писани предимно на английски език. На югозападния ъгъл на залата се виждат врати, които извеждат на една красива веранда, на която е имало няколко полупрогнили дървени дивани и една стара антична мраморна маса. Същата е била откупена някъде из пределите на Русия. Отстрани е обградена със старинно изработени дървени парапети. От втория за третия етаж също така води друго стълбище. Той е разпределен на няколко отдела.
Една доста голяма зала е служила за предспален салон. В югозападния ъгъл се виждат врати, които водят към минарето, откъдето множесто стъпала водейки се спираловидно извеждат към върха на същата, околовръста на която има пръстеновидна тераса. От същата се откриват чудесни гледки, накъдето и да се насочи погледа ви. Именно в тази зала кралица Мария Румънска е приемала само най-приближените си хора от нейната свита. От това времето й са запазени писалище, старинен гардероб и часовник замрял във времето. Камината носи в себе си още старото време. Салонът е бил украсен с множество медни предмети от различни епохи, стари фамилни гербове: стара руска княжеска фамилия, холандски с изображение на крепост Лиеж, японски с изгряващото слънце и френски. По стените са изложени снимки на Мария Румънска сред цветното великолепие. Продължавайки разходката, преди да влезем в банята се намира площадката на която е била разположена нейната спалня в ориенталски стил. И тук също една сребърна завеса е деляла леглото на кралицата от предспалния салон. Едни врати водят в банята на кралицата. Под купола на църковния архитектурен елемент е разположена банята в турско-арабски стил, но с луксозна порцеланова вана. За отопляването на водата за банята на най-долния етаж е имало специална инсталация за парно отопление. Следвайки коридора навлизаме в будоара на кралицата. Там са запазени нейното писалище, умивалник от жълт фин мрамор, красивото огледало и старинен гардероб. В съседство на нея има други две стаи, които са служили за спални на камариерките й.
От голямата зала излизаме на втора веранда, подобна на тази, която е на долния етаж. Под същата тази веранда върху каменна веранда, обграждаща алеята, която води към главния вход на палата, намиращата се на втория етаж на същия се виждат четири стари фамилни герба, от които първия от ляво на дясно е на някоя стара руска княжеска фамилия, втория холандски и върху него изобразена прочутата крепост "Лиеж", третият японски с изобразено изгряващо слънце, четвъртия френски .
Дворецът е обрасъл с едно особено красиво декоративно растение, цъвтящо в червени хуниовивни цветове наричано Текома радиканс.
Слизаме отново на първата тераса и виждаме друг каменен трон, върху облегалото на който е изобразена емблема полумесец и звезда. Същият е бил донесен някъде из ориента. Тук точно пред вратите на палата се вижда друг голям каменен басеин с квадратна форма, от дъното на който из металически решетки струи вода, подобно на фонтана. На няколко метра от този басеин покрай морето води алея, която по цялото си протежение е застлана с воденични камъни, в дъното на същата върху каменен постамент е издигнат друг воденичен камък, имитиращ маса, а до него каменно канапенце. По средата на камъка са засаждали винаги цветя, тъй че е изглеждало на естествена ваза. При настъпване на нов век, трябвало това колело, което е на масата да слезе долу, а на негово място да бъде поставено ново. Понеже това място след обяд е винаги засенчено, то кралицата е обичала да прекарва повече от свободното си време после обяд тук. От двете страни на алеята по цялото й протежение има издигнати високи бели каменни колони, върху които има напречени дървета като скара (чардак), обрасли с лози и декоративни растения. Същите тези колони при строежа на двореца са били подарени на кралицата от сръбския крал Александър, неин зет, на името на когото е и наречена "Алеята на крал Александър".
Продължавайки по същата се е стигало до друга постройка наречена "Кара Дълга" (Черна вълна). Това име навярно е било дадено поради гледката, която се открива от нея към морето, което тук е винаги развалнувано и вълните носят големи камъни и черноземни наноси от които дибиват почти червен цвят. Тя е служила за пушален салон. Но поради свиличане на земните пластове е невъзможно да се стигне до там. Той е нещо приказно за което наистина заслужава да се говори. Влиза се през широка двукрилна стъклена врата, пред която има други буферни дървени такива на едри квадратни решетки. Паркетът тука е гланцирана мозайка, по средата на него се вижда фонтан, с финно изработен пръстеновиден басеин, отстрани на който има множество разноцветни крушки, които светейки оцветяват водата в най-различни цветове. В ъглите на стените има други лампи, прикрити в специални абажури, през които лъчите се пречупват и се отразяват върху стените. Стените са изработени с специална мозайка, гарнирани с слюдени и алабастрови парченца и по този начин се получава една особено приятна светлина. Покрай фонтана се виждат няколко ориенталски трикраки столчета и няколко низки кръгли масички с оригинална старо-българска резба, върху две от които има поставено по едно наргеле за пушене. В салона има ориенталски камини (огнища) за кладене на огън, една старинна икона с репродукция "Мадоната на Торчело", две кушетки с покривки (кувертюри) от фин японски плат, а до прозорецаедно мендерче (канапенце) с тапети от жълт плюш. В този салон кралицата е идвала винаги облечена по ориенталски, с дрехи от жълт копринен плат. Връщайки се от там се е минавало по друга алея, която от двете страни е имала издигнати каменни колони, измежду които подобно на парапети е имало обтегнати стари котвени вериги (синджири), символизиращи връзката между живота и смъртта. Тя е стигала до горната алея наречена "Алеята на момините сълзи". Там ще срещнем каучуковото дърво (Eucommia ulmoides).То произхожда от Западен и Централен Китай и е единственото дърво при което всички вегетативни органи съдържат каучукоподобното вещество гутаперча.Именно тук се отглеждат на открито и двата вида зимоустойчиви палми - трахикарпус (Trachycarpus fortunei) и сабалът (Sabal minor).
Над този отдел градина и над самия палат се издига висок отвесен бряг, обграден с каменни зидове на много тераси из между които в най-различни направления минават алеи и сводове, подобни на тунели, водещи към върха на същия. Това представлява истински лабиринт, имитиращ лабиринта на остров Крит, в който според предания в гръцката митология са били заточени от цар Мит, Дидал и Икар, когато са го построили, за да не могат да построят другаде такъв.
Изкачваме се из лабиринта по високия бряг. От там започва стопанството на "Двореца".
Тук е оформен скромен каменен гроб, в който може да се влезе по няколко стъпала. Надгробният кръст, чийто разкривени букви придават в резюме историята на един живот, е донесен от Бесарабия.
В западна посока се стелят широки пространства лозя и овощни градини с отбрани сортове десертни грозда и овощни плодове.
Има едно прекрасно кътче сред хубавата природа. Има построена чешма, водата на която се влива в каменен басеин, около който се виждат каменни маси и канапенца. Водата от басеина се влива в малко изкуствено езерце. Това кътче е било отредено за принцеса Илияна, на името на която е наречено "Градината на принцеса Илияна". Една от мраморните плочи сред цветята пази благодарността на кралица Мария към цветаря, създал зеленото великолепие на Тихото гнездо.На нея пише "На Жул Жани, който съществи мечтата ми с тази градина. Мария".
На стотина метра западно от кътчето на принцесата е построила манастир, който не е имала щастието да обзаведе и същия от свличането на земните пластове е полусрутен.
Друга по-забележителна постройка е една разкошна вила, която са наричали на румънски "Чуперка" - "Гъба". Наричана е така понеже е гъбообразна - в основата е тясна, а горе разпусната като периферия, наподобяваща гъба или чадър.Третата постройка е една доста голяма сграда, служеща за жилище на управителя на двореца. В съседство с нея е винарската изба. В ляво от тях е имало голям навис, под който са се помещавали стотина кошери пчели. На няколко метра източно от тази сграда се вижда друга по-разкошна такава. Същата е разпределена на десетина стаи, които са служели и за жилищни помещения на свитата й. Там са квартирували министъра на двореца (церемониал-майстора), адютанта и други. Всички тези стаи са мебелирани разкошно. Тука се е забелязвал по-голям комфорт, отколкото из палата на кралицата и принцесата. Почти във всяка от тях е имало камина за кладене на огън.Край тази сграда се разстила голяма цветна градина, разпределена на множество лехички, иззидани са камъни в най-различни форми. На северната страна на градината се виждат други постройки от които едни са служели за спални помещения на войсковата част, която е охранявала двореца, а в друга една разкошна сграда са се помещавали киното, пощата и телеграфа на двореца.
В момента тези сгради са пригодени за почивка на туристи.
Спускаме се по друга алея и излизаме на друг каменен мост, подобен на моста на въздишките. Минаваме през него и на другия край на същия виждаме друга спретната сграда, която също така някога е била воденица, а отпосле прристроена в стаи за приемане на гости, а до някога в нея е живял и управителя на двореца. Сега там се помещава офиса на А-ПК "Двореца".
Статуята до офиса е на Свети Мартин (Сан Мартин), когото са тачели като покровител на румънската кралска династия.
Отсреща е оформен алпинеум. Ние откриваме красотата на скланите растения в него, бамбука, дивия лимон, аспидистрата. В посока към дола е засадена странджанска зеленина (phododendron ponticum). Продължаваме по алеята нагоре. Непосредствено преди входа са тисовете - многовековни южни вечнозелени дървета с твърда дервесина. Те живеят около 4000 г. и растат много бавно. Известни са 8 вида тисове, а тяхна родина е Китай.
С това ние завършваме нашето посещение на двореца "Тенха Йова" като от хвърления бегъл поглед се опознахмесамо с една малка част от това, което той представлява. За да се разбере какво е той в действителност, трябва със собствените си очи да видите всичко останало, което не се подава на описание.