БАЛЧИШКАТА ТУЗЛА

КЛИМАТОЛЕЧЕНИЕ

Климатична характеристика на курорта. Кли­матът на курорта е континентално-средиземноморски. Средната годишна температура е 12,5 °С, средната юлска — около 22 °С, средната януарска — 1,5 °С. Годишно валежите са около 500 мм при отно­сително равномерно  разпределение  през сезона, с максимум през ноември и минимум през март. Сред­ната годишна абсолютна влажност е 8 мм (през ля;-тото 14 мм, през зимата 4 мм). Броят на ясните дни през летните месеци е 13 — 16, а на мрачните от 1 до З. Ветровете са предимно северозападни. Сред­ната годишна продължителност на слънчевото грее­не е 2094 ч, максималната продължителност — 325 ч през юли, а минималната — 56 ч през декември.

Температурата на въздушната среда през лятото е в рамките на комфорта и над комфорта. Само при скорост на вятъра под 2 м/с условията са под комфор­та и не са благоприятни за провеждане на хелиотерапия.

Климатичните фактори действуват едновременно върху човешкия организъм. Такива фактори са тер­мичният, лъчевият, агрохимичният и аероелектрич-ният.

Температурата на тъканите в човешкото тяло е постоянна — 36,5—37 °С, а температурата на повърх­ностния слой па тъканите и кожата се мени, но ви­наги е по-ниска. При повишаване температурата на кожата по нервен и кръвен път се дразнят терморегулаторните центрове в централната нервна система, откъдето се изпращат импулси до съответните сис­теми за нормализиране на телесната температура. Това се постига чрез отдаване на част от топлината по пътя на провеждане и излъчване, а при опасност от прегряване се отделя пот. Появата на пот говори за прегряващо действие на околната среда върху организма. То се отразява неблагоприятно при хо­ра със сърдечносъдови заболявания, нервно изто­щение и при данни за смутена обмяна на вещества­та или нарушена функция на жлезите с вътрешна секреция.

Изпарението от кожата се усилва от вятъра и су­хия въздух. В случая вятърът е важен елемент на морския климат. Той предизвиква лятната прохла­да по крайбрежието.

Слънчевата радиация е друг фактор на климатич­ния комплекс. Върху човека попада пряка и отра­зена светлина. Под влияние на слънчевата светлина кожата се зачервява (този ефект се дължи на топ­линните лъчи). Скоро зачервяването изчезва, за да се появи отново след 5 — 6 ч, но този път придруже­но от парене и дори болка при натиск (дължи се на ултравиолетовите лъчи). Различните части на тяло­то са чувствителни, отделните хора също се отлича­ват един от друг по своята чувствителност. Особено чувствителни са хората със светла кожа и син ирис, както и хората със смутена функция на щитовидната жлеза.

Ако престоят на слънце не е продължителен, зачер­вяването на кожата е по-слабо, като се придружава от леко чувство на парене. При продължително из­лагане на слънце червенината се засилва и след 12 ч е най-интензивна. Кожата става тъмночервена, опъ­ва се и е болезнена. Температурата на тялото се повишава. Могат да се наблюдават втрисане, нераз­положение, отпадналост, главоболие. При по-про­дължително излагане могат да се появят и мехури, които са израз на изгаряне II степен.

След няколко дни кожата постепенно потъмнява поради настъпилата вторична пигментация под въз­действието на преките слънчеви лъчи. Тази пигмен­тация е трайна и равномерна. Желателно е пигмен­тацията да се получи без предварително зачервява­не чрез постепенно излагане на слънце. Пигмента­цията се дължи на натрупването на меланин в клетките на епидермиса (най-повърхностния слой на кожа­та). Смята се, че пигментът защищава по-дълбоко разположените тъкани от действието на топлинните лъчи и предпазва организма от прегряване.

Друг климатичен фактор е въздухът. Морският въздух е извънредно чист и има специфичен аромат. Той съдържа голямо количество соли (натриев хло­рид, соли на йода, брома и др.), които се отнасят от въздушните течения и морския бриз към сушата. Положителните резултати от климатолечението край морето при някои хронични заболявания на дихател­ните пътища се обясняват до голяма степен и с ле­чебните свойства на морския въздух. Противно на разпространеното мнение, въздухът край морето е богат на йод не рано сутрин, а след загряването му от слънцето.

Съставките на морския въздух псдсбряват влаж­ността   на  лигавицата,   нейната  секреция,   а  чрез кръвта участвуват в обмяната на веществата. Въз­духът край морето може да се ползува през цялата година за нуждите на   профилактиката и лечението. Въздухолечението се  прилага  през всички  сезо­ни. Целта е чрез пребиваване   на   свеж морски въз­дух да се постигне каляване при здрави или лечение при болни хора. Степента на разголване на тялото се  определя от състоянието на въздушната среда и пациента. При аерацията болните се излагат продъл­жително на въздействието на морския въздух доб­ре облечени. Използува се главно действието на хи­мичните вещества и йоните на въздуха. Използува се  максимално  повишеното  частично  налягане  на кислорода във въздуха и оползотворяването' му от организма. През лятото се провежда на плажа под сенници или в специално пригодени помещения. Прилага се при хипертонична болест, бронхиална астма, неврози и др.

Чрез сън на брега на морето се цели удължава­нето престоя на свеж морски въздух. Най-походя-щи са следобедните часове, а се осъществява на морския плаж, в климатични павилиони, сенници и др. Нормализира се обмяната и се прилага при неврози, хипертонична болест, хронични заболява­ния на дихателните пътища, компенсирани сърдечносъдови   заболявания   И  др.

При въздушните, бани тялото частично или напъл­но се освобождава от дрехите. Обикновено пред­хожда слънцелечението или е самостоятелна лечеб­на процедура. Въздушните бани се провеждат през лятото на разсеяна слънчева светлина. Прилагат се при хронични заболявания на дихателната система, хипертонична болест, начална атеросклероза, ком­пенсирани сърдечни пороци, неврастения, умстве­на преумора, изтощение. Подобряват се настроение­то, самочувствието, сънят, апетитът, повишава се броят на червените кръвни телца.

Слънчевите бани в същност са въздушно-слънчеви, защото освободеното от дрехите тяло се излага на действието на слънчевите лъчи и околната въздуш­на среда. Върху тялото влияят пряката, разсеяната и отразената слънчева светлина.

Дозирането на слънчевите лъчи зависи от много фактори, но по-главните са интензитетът на ултравио­летовите лъчи, кожната чувствителност на всеки отделен човек, коя поредна баня се прави и др. Интензитетът на ултравиолетовите лъчи се променя и зависи от облачността. Най-интензивно излъчва­не на ултравиолетови лъчи със силно еритемно действие има около обедните часове. Техният интензитет намалява сутрин н след 16 ч. Необходимо е преди започване на лечебния курс да се определи как реагира кожата па пациента към слънчевите бани и при каква продължителност на облъчването се получава зачервяване на кожата. За да се избегне зачервяването, слънчевите бани трябва да се про­веждат с постепенно нарастващи дози до привиква­не към лъчите. Ст. Стаматов предлага таблица, коя­то може да ползува хората, реагиращи със зачервя­ване на кожата. Дадени са минутите, с които се за­почва през различните месеци и различните часове на деня.

При хора с по-тъмна кожа, която не реагира със зачервяване при излагане на слънце, а се получа­ва направо пигментация, може да се започне с 1,5 начална доза.

След първата седмица времето се увеличава, но не бива да бъде повече от 2 — 3 ч дневно. При болни продължителността на слънчевите бани се опреде­ля от лекуващия лекар индивидуално.

Най-благоприятно е провеждането на слънцелечение при индиферентна температура на въздушна­та среда, т.е. да не се усеща нито топло, нито хлад­но. Най-добре е слънчевите бани да стават близо до морето, където се чувствува морският бриз. Първите капчици пот са израз на прегряване, а появата на т. нар. гъша кожа—на охлаждане. Провеждането на слънчеви бани в условията на прегряване или охлаждане е неблагоприятно. Най-подходящ период за слънцелечение в нашите географски условия е периодът от май до септември, когато и слънчевата светлина е най-богата на ултравиолетови лъчи. Ин­тензивността на слънчевото греене нараства до обяд, след което намалява постепенно. Най-силна е ултра­виолетовата радиация по обяд, но най-благоприятни часове за слънцелечение през лятото са между 8 — 11, докато температурата на въздуха не е много ви­сока. През горещите летни дни не се препоръчва слънцелечение в часовете от 11 до 14 и от 14 до 17 след обяд.

Към слънчеви бани се пристъпва след подготовка на кожата чрез въздушни бани. Първите няколко дни се престоява на сянка от 15 до 30 мин.

Не се препоръчва мазането на кожата с кремове преди слънчевите бани, освен при много чувствител­на кожа. Чрез прилагането на различни кремове се цели получаването на по-интензивна пигментация, която обаче е нетрайна. Слоят крем пречи на ултра­виолетовите лъчи да проникнат в кожата. Ако се налага мазане с крем, по-подходящо е това да ста­ва вечер след слънчевата процедура. Що се отнася до сапуните, желателно е да се избягват съдържащи­те голямо количество сода сапуни. Главата трябва да бъде на сянка под навесили чадър. Не е желателно завиването на главата с кърпа поради опасност от прегряване, особено при децата. Подходящи за тях са различните видове шапки с широка периферия. Баните се правят в легнало положение, като кра­ката се насочват към слънцето, а тялото лежи по дъл­жината на сянката. Притова положение се получава най-равномерен загар и трайна пигментация. Слън­чевите бани се правят 30 мин. след лека закуска или до 2 ч след обяда. Не се препоръчва къпане в море­то преди слънчевата баня, тъй като влажната кожа изгаря по-лесно. Слънцето е мощен лечебен фактор, но при неправилно провеждане на лечението може да   окаже  отрицателно  въздействие.

Поради повишената чувствителност на децата и особено на децата под 3 години, се налага повишено внимание при слънцелечение, като винаги се за­почва   с   въздушни   бани.

Влошаването на самочувствието, апетита, появата на главоболие и прояви на повишена възбудимост на нервната система са указание за намаляване дозата на слънчевото облъчване или прекъсването му, като се продължава само с въздухолечение.В резул­тат на рационално проведено слънцелечение се подобряват самочувствието, настроението, апети­тът и трудоспособността.

Слънцелечението се прилага при хронична ту­беркулоза на лимфните жлези, па костите, ставите и кожата, при скрофулоза, обща слабост, анемия, смутена обмяна на веществата (подагра, затлъстя­ване, диабет), хронични възпалителни процеси на мускулите (миозити), на ставите (артрити), на нерви­те (неврити). Слънцелечението се прилага с много добър успех при рахит и редица гинекологични за­болявания (метрити, салпингоофорити и Др.), при различни заболявания на кожата (псориазис, акне вулгарис и Др.). Слънцелечението се препоръчва за профилактика на рахита и скрофулозата и като об­що укрепващо средство, особено при деца.

Слънцелечението е противопоказано при заболя­вания, манифестиращи се с повишена чувствител­ност към светлината (пелагра и др.), при някои форми екземи, активна белодробна туберкулоза, ряз­ко изразена слабост и изтощение, декомпенсирани сърдечни пороци, атеросклероза със значителни промени в кръвоносните съдове, повишено кръвно налягане (II и III стадий), болести, придружаващи се с кръвотечение, епилепсия, състояние след трав­ми на централната нервна система.

ПРОФИЛАКТИЧНИ И ЛЕЧЕБНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА МОРСКАТА ВОДА

Морската вода съдържа химични и биологично активни вещества. Голяма част от разтворените в нея 50 химични елемента са в йонно състояние. От тях натриевите и хлоридните йони са 75%, следва­ни от йоните на магнезия, калция, сулфатните, бромните, йодните и др. Морската вода съдържа и реди­ца микроелементи — манган, фосфор, желязо, строн­ций, бор, литий, силиций, мед, кобалт, цинк, среб­ро, злато и др., а също и радиоактивни вещества — у ран, радий, торий и др. Микроелементите са в незначителни количества, но имат голямо биологично значение.Тяхното действие е предимно каталитично, като повлияват на химизма на обмяната. В мор­ската вода се откриват и хормоноподобни вещества.

Съдържащият се във водата планктон е богат на ви­тамини — А, В, С, О, К, РР. Някои водорасли съ­държат големи количества йод и обогатяват с па­рите му въздуха край морето, особено след вълнение, когато на брега се изхвърлят големи количества во­дорасли. Морската вода съдържа и различни микро­организми. В нея се открива фактор, който спира развитието им.

Тя съдържа и газове. Кислородът се разтваря по-добре отколкото азотът. Морската вода се отлича­ва със значителна топлоемкост и по-слабо топлоотдаване.

Черно море е слабо солено. На повърхността со­леността на водата достига 17,3 — 18,2 г/л.

Общата минерализация на водата е 19,0 г/100 л.

Характеризира се като хлориднонатриева.

Черно море е топло море и къпането в него е въз­можно от май до октомври. През лятото водата му се затопля до 24-—26°С.Разликата между сутрешната и вечерна температура на водата е 2 — 3°С.

Предимството на Черно море в сравнение с дру­ги морета в Европа е, че водата е по-малко солена,, т.е. по-приятна за къпане, по-топло е от Балтийско и Северно море.

През последните години морето се ползува все повече за масова профилактика, и лечение. Годишно над 3 млн. наши и чужди граждани организирано почиват и се лекуват на нашето черноморско край­брежие.

Една десета от нашето крайбрежие има отлични плажове, като пясъкът е от различен произход. Тем­пературата на водата на повърхността край брега през лятото достига до 27 — 28°С. В Черно море не се наблюдават приливи и отливи. В него няма опас­ни, отровни или бодливи животни, което го прави удобно за къпане.

Хората са познавали още от древността лечебно­то влияние на морето, като са го използували за закаляване и лечение. Модерното морелечение е свър­зано с името на английския лекар Ричард Ръсел /1700 — 1771 г./, написал и научен труд на тази те­ма. У нас началото на морелечението се поставя през 1881 г. и е свързано с първенеца на нашето Черно­морие — Варна. Първите пропагандатори на лечеб­ните качества на морето са варненските лекари А. Пискюлиев, Ев. Теодоров, проф. П. Стоянов, Ал. Недял­ков и др.

Къпане в морето

Още със своя вид мо­рето оказва силно психологично въздействие, върху човека, което се засилва по време на къпането.

Налице е закаляващ и двигателен ефект. Действие­то на морските вълни е подобно на масаж и стиму­лира организма, особено по време на вълнение. Въздействие оказват самата водна маса и въздушни­те мехури в нея, като напрягат мускулатурата. Ето защо след къпане настъпва приятна умора и леко  затопляне   на   тялото.

По време на къпането тялото се подлага на меха­ничното въздействие на морската вода. То олеква и за да се задържи в желаното положение, плувецът извършва движения срещу подемната сила. В резул­тат на тези движения се повишава топлопродукцията на организма. Това е по-изразено в развълнува­но море. В резултат на усилените движения се произ­вежда повече топлина и това се има пред вид при до­зиране на къпанията.

Химичното действие на морската вода се определя от натрупващата се при къпането солева мантия върху кожата, която е около 1 г. Установено е, че кожата на човека пропуска бройните и йодните йо­ни  /5 — 10 микрограма в денонощие/.

Най-важният фактор, с който се съобразяваме при дозиране на морските къпания, е температурата на водата. Поради по-силното провеждане на топлината във водата тялото губи много повече топлина, откол­кото във въздушна среда. Това води до пренапрягане на терморегулаторните механизми и загуба на топлина. Кожната температура спада. Наблюдава се т. нар. гъша кожа. Настъпва фазата на първично охлаждане, при което къпещият се получава чувство на студ и започва да трепери. За да се изразходва по-малко топлина, съдовете и гладките мускули на кожата се свиват, кръвта се преразпределя във вът­решността на организма. Сърцето засилва дейността си, като изтласква повече кръв в минута. Повишават се кръвното налягане, обмяната на веществата и окислителните процеси. Тази фаза е краткотрайна, по-изразена е при незакалени, слаби и изтощени хора. След нея настъпва т. нар. фаза на активно заг­ряване. В резултат на повишената обмяна и заси­лената консумация на кислород се образува топли­на. Разширяват се съдовете в периферията, настъп­ва прилив на кръв в кожата, която порозовява и се усеща приятна топлина. Кръвното налягане спа-да,   мускулатурата   се   разхлабва.

При по-продължително престояване в хладка во­да настъпва третата фаза — на вторично треперене, която е нежелателна и говори за изтощаване на терморегулационните механизми. Синкавата кожа и засиленото треперене налагат прекратяване на къ­пането.

Усещането за свежест, бодрост, прилив на сили, подобряването на апетита говорят за правилно дози­ране на къпането. Обратно, чувството на разбитост, слабост и сънливост говори, че процедурата е била по-интензивна от необходимото. Къпането трябва да завърши тогава, когато се прекрати усещането за разливаща се приятна топлина по цялото тяло.

Къпането в морето става след преглед от лекар, който дава и съответното назначение. Обикновено къпането се разрешава след няколко дни от присти­гането в курорта, за да привикне болният към мор­ския климат. Дозирането зависи от много фактори, които се имат пред вид от лекаря —температурата на морската вода, температурата на въздушната сре­да, състояние на пациента — слаб или с изразена мастна тъкан /по-пълните хора се охлаждат по-мал­ко/. Лекарят може да назначи режим на слабо, средно или интензивно студово натоварване. Ин­тензивното натоварване се назначава при практи­чески здрави и закалени хора, които обаче не бива да се къпят при темпетарута на водата под 15°С.

Морски къпания по режима на средното студово натоварване   се   разрешават   при   болни с хипер-тонична болест I стадий, хронични белодорбни заболявания, неврози, анемия. Температурата на во­дата не бива да бъде по-ниска от 17°С.

По режима на слабото натоварване се дозира къ­пането на болни с по-изразена форма на изброените вече заболявания, диабет и  климакс, като водата не бива да бъде по-студена от 20°С.

Къпанията се правят 1 — 2 пъти дневно, общо до 20 — 30 за един лечебен курс. Броят на къпания­та   и паузите   между тях  се  определят  не само от самочувствието но и от топлинните условия на плажовата ивица. При топло и задушно време прес­тоят във водата обременява по-малко сърдечно-съдовата система, отколкото слънцето. При по-хладно и ветровито време тялото се охлажда  след  излиза­не от водата, това налага бързо изтриване и допъл­нителни  движения  — бягане,   физически   упраж­нения, за  повишаване на топлопродукцията. Най-подходящо за нашите условия е къпането от 7 до 18 ч. Преди къпане се престоява  15—-20 мин на сянка. Във водата не бива да се влиза с потно и сгорещено тяло. Влиза се бавно и престоят се съчетава с плуване и движение /игри, упражнения,   ходене, разтриване/. Не се препоръчва измиването на тяло­то с прясна вода, за да се запази действието на солевата   мантия  върху кожата.

Хладки морски бани се разрешават на деца над 3 — 4 годишна възраст. Къпането по време на мен­струация не се  препоръчва.

Морски бани се препоръчват при неврози, заболя­вания на обмяната и жлезите с вътрешна секреция /затлъстяване, подагра, диабет, хипотиреоза, рахит), сърдечно-съдови заболявания /хипотонична И хи-пертонична болест, напреднала атеросклероза/, за­болявания на горните дихателни пътища, бронхиална астма, туберкулоза на кожата и лимфните жлези, възстановяване след заболяване и др.

Противопоказани са при остри възпалителни за­болявания на ставите, периферната нервна система, изтощени, болни със склонност към кръвоиз­ливи, сърдечно-съдова недостатъчност II и III ста­дий, високо кръвно налягане, туберкулоза, остри възпалителни процеси на женските полови органи, епилепсия, заболявания на бъбреците, злокачест­вени анемии, тумори, болест на Базедов.

При наличието на условия се провеждат бани със затоплена морска вода, с морска вода, обработена с газове или с ароматични вещества, а също и топли-морски душове /подводен душов масаж, гинеколо­гичен душ, подводни чревни промивки и др./. Мор­ската вода намира приложение за компреси и влаж­ни обвивания, а също  и  за вътрешно приложение.

ЛИМАНОЛЕЧЕНИЕ

Под лиманотерапия се разбира къпане с лечебна цел в лиман или в разеолии вани. Върху организма действуват разсолът или рапата над калта със своя­та температура, солеви състав и друт дразнители на кожните рецептори. Стимулират се имунобиологич-ните процеси и се изменя в благоприятна насока тер-морегулацията на организма. Наблюдава се усилено топлоотделяне, засилване на обмяната, ускоряване на пулса и дишането. Разсолните вани се използуват като начални, подготвителни или крайни, заключи­телни процедури при калолечението. Разсолът се използува за измиване след кални апликации. По-рядко е прилагането само на разеолни вани. Тогава курсът на лечение е до 15 бани с почивка обикнове­но на 2 дни в зависимост от лекарското назначение.

Къпането в лимана представлява лечение с разсол при което въздействие оказват температурата на водата, слънцето и други фактори. Къпане в ли­мана при болни с придружаваща анемия се препоръч­ва да става само при температура на разсола над 33°С, а при слаби, астенични болни лиманотерапията не е подходяща.

Лечението на открито в лимана се препоръчва през месеците юли и август между 11 и 14 ч. И тук важат, правилата за морските бани. В лимана се влиза след лека закуска или до 1ч преди обяда. Не бива да се престоява в лимана до появата на тръпки. Във вода­та трябва да се извършват движения, а след излиза­не от нея — престояване на слънце или изтриване с кърпа. За да се запази солевата мантия, някои ав­тори не препоръчват измиване с прясна вода. Къпапанията са показани само един път дневно.

ПЯСЪКОЛЕЧЕНИЕ

Използуването на пясъка и слънцето за лечение е метод, известен от древността. Сега се прилага в редица морски страни.

Нашият черноморски бряг е с прекрасни пясъчни ивици. За лечебни цели е подходящ пясък с голе­мина на частиците по 2 — 3 мм в диаметър, съдържащ силикати, порфирин, андезит и др., както и еле­менти, които се намират в морската вода, водорасли­те и морския аерозол. Пясъкът се отличава със зна­чителна порьозност и хигроскопичност. Поглъща слънчевата топлина, но трудно я провежда в* дъл­бочина, затова   се   нагрява  силно. Например   през август в курорта „Златни пясъци" на повърхността на пясъка е измерена температура 45,5°С, а само на 5 см дълбочина тя е била 34,2°С. Най-висока температура пясъкът достига през месеците юни, юли и август, и то по обедните часове. По-високата темпе­ратура се задържа в продължение на 3 — 4 ч. Тем­пературата на пясъка зависи от цвета му и от цирку­лацията на въздуха.

Физиологичното действие на лечението с пясък се основава на температурното и механичното драз­нене на затопления пясък върху организма. Пясъ­кът отдава бавно и равномерно топлината си на тялото и поради високата хигроскопичност попива веднага потта. Отделената за 1 час пот може да дос­тигне до 1 л и повече. Повишава се обмяната, учестява се пулсът и се увеличава минутния обем на сър­цето. Кръвното налягане отново се повишава, а след това започва да спада. Лечението с пясък се понася по-леко от някои други топлинни процедури край морето.

Процедурите се правят, като в пясъка се издълбава легло с дълбочина 35 см, ширина 1 м и дължина 2 м и болният се покрива с топъл пясък. Главата трябва да бъде иа сянка. Пациентът трябва да бъде час­тично или напълно съблечен. Тялото или част от него се покрива с 5 — 10-сантиметров слой топъл пясък. На гърдите и сърдечната област слоят тряб­ва да бъде до 3 — 4 см.

Продължителността на процедурата е до 1 ч при частично покриване на тялото, като се започва от 10 мин.При цялостното покриване на тялото продъл­жителността е до 30 мин. След процедурата се взема душ. Потенето може да продължи в специално поме­щение, в което болният лежи, завит в чаршаф, в продължение на 30 мин. След спиране на потоотделянето се взема отново душ и се продължава по­чивката. Процедурите се правят всеки ден или с почивки в зависимост от лекарското назначение. Лечебният курс предвижда до 15 процедури.

Пясъколечението е показано при травми /конту­зии, дисторзии, луксации, състояния след фрактура/, артрози, спондилатрози, ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, състояния след полиомиелит, при деца, преболедували рахит, миозити, бурсити, тендова-гинити, синовит, радикулит,неврит, плексит в хро­ничен   стадий,   подагра,   затлъстяване.

Противопоказано е при болни със сърдечна декомпенсация, склонност към кръвоизливи, варици, диа­бет и др.

КАЛОЛЕЧЕНИЕ

Лечебната кал в медицинската практика се изпол­зува от дълбока древност. В папируса „Кахун" /3000 г. пр. н.е./ и индийската книга „Аюр Веда" /VIII в. пр. н.е./се дават сведения за прилагането на кал при гинекологични заболявания. Гален /II в./ препоръч­ва лечение с кал при хронични възпаления, упори­ти болки и др. В древния Египет калолечението се прилага по долното течение на река Нил. Съществу­ват данни, че калта на Анхиало /Поморие/ също е използувана за лечебни цели преди много столетия.

У нас първите опити за калолечението се свърз­ват с името на руския лекар Игнатов, който още през 1883 г. използува кал от Балчишка тузла, а по-късно с имената на д-р Табаков, д-р Фарашов, проф. Парашкев Стоянов и др. Обща хидрографска и хидро-биоложка характеристика на главните черноморски езера прави проф. А. Вълканов. През 1952 г. В. Куситасева, внедрявайки методите на физикохимично­то проучване на лечебната кал, за първи път анализи­ра по-обстойно и публикува физикохимичната ха­рактеристика на лечебната кал от Балчишка тузла и Поморие.

В миналото калолечението у нас се развивало сти­хийно в зависимост от инициативата на местни дей­ци или здравно заведение. През последните годи­ни то се прилага в редица болници и поликлиники извън калолечебните курорти.

В курорта Балчишка тузла е изградена калоле-чебница, която работи на базата на лагунно-лиманна кал   при   самото   находище.

Тузленската лиманна кал е утаечна лиманна кал. За образуването й благоприятствуват липсата на въл­ни в лимана, наличието на глинесто-пелиоиден ма­териал, органична среда и богат комплекс от раз­творими соли.

„Тузленското езеро е образувано на мястото на голямо свлачище. Теренът около него е изграден от съвсем млади /неогнеиови/ морски, глинесто-мергелни седименти, с непромит от повърхностните води морски солев комплекс, с лещовидни прослойки от гипс." Езерната котловина непрекъснато се запълва от утайки /т. нар. стареене/. Обикновено прирас­тът е от 1 до 3 мм за година. В Балчишка тузла поради изобилното постъпване на алохтонен глинест ма­териал удебеляването на калния пласт е 5 — 6 мм.

Освен примесения отвън алохтонен материал във водния басейн се образува и местен /автохтонен/ продукт. Той е резултат от развитието и измирането на различни организми /планктон/ и соли, които се утаяват в резултат на физикохимични и биохимич­ни процеси. Развитието на планктона се затруд­нява много при повишаване минерализацията на езерото.

Известно е, че езерата се подхранват от подземни и повърхностни води. Крайморските, особено лагунните езера, през летния сезон винаги са с отрица­телен воден баланс. Той е положителен през пролет­та, когато концентрацията на йоните в рапата е най-ниска. Това благоприятствува развитието на планктона, който бързо натрупва на дъното на басей­на органични продукти, необходими за биохимич­ните процеси на калообразуването. Заедно с постъп­ването на соли от морската вода в езерната котло­вина могат да се натрупат и много соли, внесени от континента. Това става, когато водосборната зона се изгражда от млади морски утайки с непромит от пресните води солев комплекс, както е в Балчишкака тузла. При отрицателен воден баланс може да настъпи частично пресъхване на езерото. Калният пласт се оголва, напуква се и става негоден за ле­чебни цели. Това налага слоят на езерната вода /рапа/ да бъде не по-малък от 40 — 50 см. Такова небла­гоприятно влияние оказват варовиците, но поддър­жането на оптимален водно-солеви режим предотвра­тява опастността от влошаване качествата на лечеб­ната  кал.

В езерото Балчишка тузла се осъществиха меро­приятия, в резултат на които хидрологичниятрежим на езерото е регулиран. Решен е също и въпрасът за регулиране  на  биологичния  режим на  калолечебното езеро.

Запасите в калонаходището в плиткото езеро са около 26 000 т. Всяка година калният пласт се уве­личава с около 5 — 6 мм. По такъв начин годишно се образуват около 200 т нова кал. Същото се отнася и за дълбокото езеро, в което се приема, че е отложен пласт с минерална тиня, чиято дебелина е около 35 см или новите отлагания са около 13 000 т.

Важна за калонаходището е регенерацията на отработената кал. Това налага израбоването на сис­тема за многогодишна езерна регенерация при ек­сплоатация на калонаходището. Тя е мощен резерв на калолечението. Особено важна роля в това отно­шение играе дълбокото езеро.

Терминът пелоид произлиза от гръцката дума пелос и означава земя, пръст. За първи път това по­нятие е въведено от Ланкан, като няколко години по-късно е прието от Международната асоциация по медицинска хидрология за означаване на разнооб­разните видове кал, които се прилагат в медицинска­та практика. Понятието пелоид обединява всички природни образувания, които се формират при ес­тествени условия под влиянието на геологични, хи­мични и микробиологични процеси, имат фина струк­тура и се смесват с вода, а приложени под формата на вани или апликации, се използуват в медицината. В много случаи пелоидите се прилагат за лечение без каквато и да е обработка, при което максимално се запазват техните естествени свойства.

Поради сложната структура на тази група при­родни феномени, колкото и желателна да е, медицин­ска квалификация до днес не е създадена. Според, състоянието на науката и принципите на  природните науки за класификация, в зависимост от про­изхода си пелоидите могат да бъдат обособени в следните  групи:

1.  Морски.

2.   Езерни — крайморски и континентални.

3.   Вулканична  кал.

4.   Изворна  кал.

5.   Торфени  залежи.

6.  Изкуствени продукти—глина, фанго и др.

По преобладаващите химични съставки пелоиди­те могат да се разледят на органични и неорганич­ни. Между тях се намира пъстра гама от разнооб­разни междинни типове.

Лечебната кал в езерото Балчишка тузла е тъм­носива до чернокафява, с мирис на сероводород и зърнеста структура. Гипсовите кристали, ха­рактерни за калта в находището, ясно се. открояват, особено през лятото, когато в резултат на изпарение­то на рапата количеството им нараства. Тези крис­тали придават на калта грапавост, неприятна не­еднородност и могат да предизвикат обгаряния при апликации.

Концентрацията на рапата е значително по-ви­сока, отколкото на морската вода. През изследвания период от юли до октомври 1970 г. е налице едно не­прекъснато нарастване на концентрацията в езеро­то, която в края на периода достига 82,636 г/кг. Подобни периоди на концентриране са неблагоприят­ни, поради изкристализиране на соли /главно гипс/, което влошава физичните показатели на лечебната кал.

Йонно-солевият състав на рапата се променя. От сравненията, които могат да се направят, е налице едно нарастване на концентрацията на всички съставки. Прави впечатление високата концентрация на сулфати в рапата от Балчишка тузла, която се определя от кристалния скелет на калта, съдържащ значително количество калциев сулфат. Рапата, както при другите езера, генетично е свързана с морската вода, но промените па отделните съставки са много по-големи,тъй като кристалният скелет на калта е твърде различен от обикновения карбона-тен скелет на лечебната кал от другите езера, Зна­чителното количество гипс се отразява върху обща­та минерализация на рапата през всички изследвани от нас периоди.

За обелязване е, че рН на рапата в езерото се колебае от 7,76 до 9,30 при средна стойност   8,50.

Твърдата фаза на калта е изградена на база на калциево-магнезиев скелет, със значително коли­чество гипс, което е едно изключение за нашите лагунно-лиманни.